Стара Дупница

Историята на Дупница и околията в снимки, документи и материали.

Църковна
Политическа
Етнографска
Краеведска
Историческа
Общество

"Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането. Принос към историята на гр. Дупница", Дупница, 1940 година

Асен Меджидиев, 1940

Предлаганият труд "Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането" (Принос към историята на гр. Дупница) иде да допълни книгата ми "Гр. Дупница до освобождението", излезла през 1935 г. В случая предлаганите материали, подредени по место, да послижат на онзи, който ще пожелае да напише целостната история на града.

Подреждането, животоописанието на бележитите дупничани от тази епоха, един век и повече назад, става много трудно, защото те са работили през най-ранните години на нашето възраждане. Всичко, каквото може да бъде принос за това, е изчезнало, забравено; техните съвременници вече ги нема - отдавна са умрели и спомените за дейците изчезнали. Затова моята задача, в случая беше трудна. Съвсем не сметам, че с настоящия труд давам на четещата публика и моите съграждани една целостна работа, защото това, за сега поне, е невъзможно. Може би още много материали ще се съберат, но това, което съм събрал и подредил, ще послужи като материал на идните изследвачи в тази област.

Именитите дупничани от нашето възраждане, които самоотвержено работиха през целия си живот за духовната и политическа свобода на народа ни, напълно заслужават едно подробно животоописание. Техните имена требва да бъдат извадени из мрака на забравата, техната дейност - проучена и изследвана и бъдат посочени на идващите поколения, като пример, достоен за следване. Както те се гордеят с прибавяне към името си прилагателното Дупничанин - от името на родния си град, така и дупнишките граждани требва да се гордеят, че чрез тех са взели дейно участие в културния възход на българския народ.

Много пъти чувам мои съграждани да подценяват културно-просветната и обществена роля на родния си град в миналото, без да са си дали труд и да прегледат историята му, за да се възгордеят, а не да се срамуват, защото той заема значително предно место в историята на нашето културно и национално възраждане.

На некои места ми се удаде възможност да поправя известни неща, които погрешно съм предал в първата си книга "Дупница до освобождението". Новите ми изследвания дадоха нова светлина, за да бъдат допълнени и поправени.

Българското читалище е самобитна народна организация, където се роди нашето възраждане. Тук израстнаха, оформиха се и закалиха онез, които понесоха на плещите си тежкия кръст на будителството. Бележитите дупничани-възрожденци са били също и големи читалищни дейци. Те беха измежду първите им създатели.

Днес читалищата продължават просветната дейност на своите предходници при съвсем други и много по-благоприятни условия на сгради, книжнина и дейци. Те са си поставили благородната задача да събират разнесените тук-таме, откъси от миналото на своите градове и села, изразени в черковно-училищни паметници, стопанство и бит, народни приказки и песни, шевици, разбарство, изографство и книжнина; да бъдат открити имената на дейците от тази славна епоха и проследена техната дейност, като издават сборници.

Нашето читалище, което е едно от първите в България, издаде своя "Юбилеен сборник", който е един ценен принос за културната история на Дупница.

Предлаганият мой труд беше прегледан и преценен от читалищното настоятелство. То благосклонно прие издаването му. С това си решение читалището пристъпва към осъществяването на една от поставените си задачи. Аз сърдечно благодаря на читалищното настоятелство, с което ме поощрява и занапред да се ровя с усърдие в праха и забвението на миналото на града и околията.

гр. Дупница, Ден на народните будители 1939 г.

Асен Хр. Меджидиев

Книги и статии

Църковна
Политическа
Етнографска
Краеведска
Историческа
Общество

"Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането. Принос към историята на гр. Дупница", Дупница, 1940 година

Асен Меджидиев, 1940

Предлаганият труд "Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането" (Принос към историята на гр. Дупница) иде да допълни книгата ми "Гр. Дупница до освобождението", излезла през 1935 г. В случая предлаганите материали, подредени по место, да послижат на онзи, който ще пожелае да напише целостната история на града.

Подреждането, животоописанието на бележитите дупничани от тази епоха, един век и повече назад, става много трудно, защото те са работили през най-ранните години на нашето възраждане. Всичко, каквото може да бъде принос за това, е изчезнало, забравено; техните съвременници вече ги нема - отдавна са умрели и спомените за дейците изчезнали. Затова моята задача, в случая беше трудна. Съвсем не сметам, че с настоящия труд давам на четещата публика и моите съграждани една целостна работа, защото това, за сега поне, е невъзможно. Може би още много материали ще се съберат, но това, което съм събрал и подредил, ще послужи като материал на идните изследвачи в тази област.

Именитите дупничани от нашето възраждане, които самоотвержено работиха през целия си живот за духовната и политическа свобода на народа ни, напълно заслужават едно подробно животоописание. Техните имена требва да бъдат извадени из мрака на забравата, техната дейност - проучена и изследвана и бъдат посочени на идващите поколения, като пример, достоен за следване. Както те се гордеят с прибавяне към името си прилагателното Дупничанин - от името на родния си град, така и дупнишките граждани требва да се гордеят, че чрез тех са взели дейно участие в културния възход на българския народ.

Много пъти чувам мои съграждани да подценяват културно-просветната и обществена роля на родния си град в миналото, без да са си дали труд и да прегледат историята му, за да се възгордеят, а не да се срамуват, защото той заема значително предно место в историята на нашето културно и национално възраждане.

На некои места ми се удаде възможност да поправя известни неща, които погрешно съм предал в първата си книга "Дупница до освобождението". Новите ми изследвания дадоха нова светлина, за да бъдат допълнени и поправени.

Българското читалище е самобитна народна организация, където се роди нашето възраждане. Тук израстнаха, оформиха се и закалиха онез, които понесоха на плещите си тежкия кръст на будителството. Бележитите дупничани-възрожденци са били също и големи читалищни дейци. Те беха измежду първите им създатели.

Днес читалищата продължават просветната дейност на своите предходници при съвсем други и много по-благоприятни условия на сгради, книжнина и дейци. Те са си поставили благородната задача да събират разнесените тук-таме, откъси от миналото на своите градове и села, изразени в черковно-училищни паметници, стопанство и бит, народни приказки и песни, шевици, разбарство, изографство и книжнина; да бъдат открити имената на дейците от тази славна епоха и проследена техната дейност, като издават сборници.

Нашето читалище, което е едно от първите в България, издаде своя "Юбилеен сборник", който е един ценен принос за културната история на Дупница.

Предлаганият мой труд беше прегледан и преценен от читалищното настоятелство. То благосклонно прие издаването му. С това си решение читалището пристъпва към осъществяването на една от поставените си задачи. Аз сърдечно благодаря на читалищното настоятелство, с което ме поощрява и занапред да се ровя с усърдие в праха и забвението на миналото на града и околията.

гр. Дупница, Ден на народните будители 1939 г.

Асен Хр. Меджидиев

Етнографска
Краеведска
Историческа
Общество

"Народописни, животописни и езикови материали от с. Бобошево - Дупнишко", в: "Сборник за народни умотворения и народопис", кн. XLII, София, 1936 година

Иван Кепов, 1936

Най-подробното етнографско изследване за с. Бобошево е на видния общественик Иван Кепов. Събраните тук материали той съхранява в продължение на 35 години. Изследването е разделено на 11 раздела: 1. Езикови особености, 2. Жилище, 3. Облекло, 4. Храна и питие, 5. Раждане, женитба, умиране, 6. Народни вервания и обичаи, 7. Болести и лекуване, 10. Стопански живот, 9. Разни названия, 10. Народна словесност и 10. Речник.

Етнографска
Краеведска
Общество

"Пословици от Дупничко", в: "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", Книга X, София, 1894 година

Димитър Вълчев, 1894

Пословици от Дупнишко, категоризирани в 26 раздела:

  1. Бог спремо човека

  2. Характеристика на жената

  3. Труд, мъка, търпение, нужда, отчаяние

  4. Свирепост, злина, яд, злоба

  5. Упоритост и лудост

  6. Гордост, хвала, самохвалство

  7. Добро и зло

  8. Знание, незнание, опитност

  9. Непризнателност - неблагодарност

  10. Справедливост, несправедливост

  11. Щастие, назадничавост

  12. Завист

  13. Желание

  14. Заканвание, отмъщаване

  15. Неразбория

  16. Сговор, несъгласие, равенство

  17. Обич, ненавист, омраза

  18. Мързел, пъргавост, скромност

  19. Глупавщина, хитрост, лукавщина

  20. Лъжа и преструвка

  21. Скритност, откровеност

  22. Безгрижност

  23. Юнашество, страх, предпазливост, риск

  24. Разврат

  25. Търговия

  26. Пестовност, скъперничество, разсипничество