Стара Дупница

Пълното течение на печатния орган на Народно-либералната партия в Дупница - в-к "Свободен глас. Народно-либерален лист", излизал закратко през есента на 1903 г.

Подробен списък на всички с регистрация в Дупница, имали право да гласуват на избори през 1903 г. Списъкът е разпределен по махали/отделения и дава приблизително точна представа къде са живели старите дупнишки родове и видни личности, както и кои са съседите им, какви са професиите и възрастта им.

Сред фигуриращите в списъка са немалко видни дупничани като: Никола Лазарков, Вангел Янков, Яне Сандански, Дончо Златков, Димитър Чуков, Раде Мазников, Никола Малешевски, Христо Лабутов, Крум Чапрашиков, Тодор Топлийски, Димитър Радев, Илия Пастушански и др.

Списък, съставен от полковия адютант "поручик Бобошевски" (Сотир Янев) на наградените с орден “За храброст” войници и офицери от Първа дружина, Първа рота на 54-ти пехотен полк с описание на подвизите им.

Възпоменателният сборник за едно от най-старите читалища по българските земи - дупнишкото "Напредък", е под редакцията на видните общественици Давидко Янев, Петър Гьозлиев, Стефан Гавазов и Асен Меджидиев. Освен много сведения за дупнишките възрожденци и просветни дейци, сборникът съдържа подробна история на читалището, на Дупница, както и факти за видни личности от обществения, културния и политически живот на града и околията.

Преливать се въ дѣлничность днитѣ и годинитѣ. Покриватъ се съ прахъ дати и имена и настѫпва забрава. Лицата свършватъ своя земенъ пѫть и съ себе си занасять споменитѣ. Наведени подъ тежкото бреме на живота, намъ не остава време да се спремъ и да обърнеме погледъ къмъ културното минало, което е вече история.

Но идватъ дни, които ни задължавать повелително да се обърнемъ надире. И не само да се обърнемъ, но и да се поровимъ въ миналото, да се опитаме да го възкресимъ. Тоя поводъ за насъ е освещаването на читалищната сграда, създадена следъ толкова усилия.

Нашата задача не е да дадемъ историята на читалище „Напредъкъ". Това изисква повече време и по-обстойна разработка на материалитѣ, колкото и да сѫ оскѫдни тѣ. Ние целимъ да съберемъ бѣглитѣ факти, разхвърлени като ненуждни до сега страници на едно изживѣно време, и да дадемъ скелета, надъ който тепърва ще работи историкътъ.

Малко се поднася, защото трудно се събирать и очистватъ отъ праха на забвението златнитѣ зрънца на културната история. Ние ще сме доволни, ако сме успѣли да отбележимъ яснитѣ стѫпки на „Напредъкъ", ако сме успѣли да поднесемъ поне малко материалъ на историка, който ще пише културната история на Дупница.

РЕДАКЦИОННИЯ КОМИТЕТЪ