Стара Дупница

Изследвайте историята на Дупница и околията чрез богатата колекция от различни видове документи и материали от и за личностите, свързани с града. Очаква ви също галерия със снимки и места, както и възможността да изтеглите за свободно четене документи за историята на Дупница.

Етнографска
Краеведска

"Етнографско изследване на с. Самораново, Дупнишко", София, 1941 година

М. Шанданова, 1941

Дипломната работа на М. Шанданова за Самораново включва кратък речник с местни думи, особености на диалекта и снимки от бита на жителите в Самораново.

Книги и статии

"Изследвания върху сортовия състав на тютюните в Дупнишко", Неврокоп, 1934 година

Димитър Байлов, 1934

Издаденото пред 1934 г. подробно изследване на сортовете тютюн в Дупнишка околия е написано от Д. Байлов и М. Д. Попов.

Дупнишка околия е една от най-богатите околии в ю.з. България. Отделни области в нея добиха след войната своя економически разцвет, благодарение на тютюнопроизводството. Тук на много места развитието на стопанския и економическия живот не признава никакви правила, никакъв "разум". Всичко това се дължи на извънредно силното развитие на тютюнопроизводството, на много високите цени на тютюна, като се изключат, разбира се, редките години на опустошителни за този край тютюневи кризи.

В почвено-климатично отношение околията се разделя, в хоризонтално положение, на три области, почти съвпадащи с административното ѝ деление: Долно-поле (долините на р. Рилска, р. Струма и долното течение на р. Джерман под гр. Дупница между Рила и Осогово), Горно-поле (между пл. Верила и Рила, по горното течение на р. Джерман и притоците ѝ Отовица, Жубрен [Джубрена], Тополница и др.) и Разметаница (между Големий рид и Куртодински рид, с басейна на р. Разметаница и р. Козница).

(...) До 1923 - 25 год. в Дупнишко били отглеждани сортовете: 1. "Баши балъ", наричан още "Голо гърло" или "Железнички тютюн", разпространен и почти единствен преобладаващ в с. Рила и във всички села над Бобошево - Бадино - Бобошево - Цървище - Фролош, включително и гр. Дупница; 2. "Стобски гушав", наричан и "Каба-кулак" или "Гушавия", отглеждан единствено в с. Стоб; 3. "Дупнишки гушав" или "Каба-кулак", отглеждан главно в гр. Дупница; 4. "Кочеринско старо семе", известен още под името "Старо семе", "Каба-кулак" или "Гушавия", разпространен много в Кочериново, Крумово, Бураново, Боровец, Драгодан, Мурсалево, Слатино, Смочево, Пастух, Доброво, Сопово, Вуково, Бобошево и др.; 5. "Ново енидже" в същите две села; 6. "Басма" в Дупница; 7. "Падежко семе" в Рило-Кочеринската долина и 8. Поройско семе.

Етнографска
Краеведска

"Етнографско изследване на с. Червен-брег (Дупнишко)", София, 1940 година

Радка Георгиева Манова, 1940

Кратко етнографско изследване на с. Червен брег с подробен речник на местни думи, представено като част от дипломна работа в катедрата по Славянска етнография при Софийския университет.