Никола Лазарков, 2015
Четвъртото преработено и най-пълно издание на видния дупнички общественик Никола Лазарков, излезло след множество перипетии и десетилетно забавяне през 2015 г. в Дупница. Отвори PDF.
Никола Лазарков, 2015
Четвъртото преработено и най-пълно издание на видния дупнички общественик Никола Лазарков, излезло след множество перипетии и десетилетно забавяне през 2015 г. в Дупница. Отвори PDF.
Иван Кепов, 1891
През 1891 г. видният общественик Иван Кепов от Бобошево обнародва девет песни из дупнишкия обществен живот в авторитетния "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". За да ги прочетете, натиснете тук.
Мария Павлова, 29 дек 1879 г.
На 29 декември 1879 г. народната певица от с. Рила Мария Павлова изпява юнашката песен "Черный арапинъ убиваетъ царя Константина, при посредствѣ старой бабы" пред руския славист проф. Владимир Качановский. Песента може да видите тук.
Сонъ сонила царица Елена:
На сонъ и се небо предвои́ло,
Дробни дзвѣзде по земля паднаа,
А мѣсяцъ у керви утана,
А дзвѣзда е тевно утавнáла.
— Емъ станува, емъ сонокъ кажýва:
«Ой ле, цару, цару Костадину!
Какво язе сонъ видѣла!
На сонъ ми се небо предвои́ло,
А мѣсяцъ у керви утана,
Я дзвѣзди-те на земня-та попадаа,
А власи-те далекъ пребѣгнаа,
Далекъ, далекъ у славна Русія;
Тамъ имъ е дѣдина и стари́на».
Проговóри царо Костадино:
«Э ты-зе-ка царице Елено!
Това те се наше царство узети.
Е-те оттамъ една стáра баба —
Ему дáде дервена калечка:
«На ти, сиеу, дервена калéчка,
Да побѣ́дишь тія клети Турци»;
Костадино тія лѣпо вели:
«А оттýва стара баба!
Язе имамъ среберна калéчка,
Та неможемъ Турци да побѣдимъ,
А камо ли съ дервена калечка».
Та си слезна тая стара баба,
Та си слезна долѣ на дворове
И тамъ е заплака.
—Е-те отадъ церна Арапина;
На баба се вѣрно покорило:
И си зема дервена калечка,
Та погуби́ царо Костадино
И пороби́ царица Елена;
— Синове имъ далéкъ пребѣгнаа,
Далекъ, далекъ у славна Русія. —
— Два ми сина царство зематъ. —
Васил Пундев, 1929
Пространната студия на дупнишкия литературен критик, историк и революционер Васил Пундев за ранната българска възрожденска книжнина и гръцките влияния в нея.
Значението на гръцкото влияние върху нашето Възраждане и нова литература е отдавна изтъквано в общи линии. Известно е, че националното движение и книжнината ни от края на 18 до средата на 19 век се намират под господствуващо влияние от възраждаща се Гърция и нейната книжнина. Тоя крупен факт в нашата история се знае и подчертава; знае се, че споменатата част от литературата ни ще бъде наистина изучена, едва когато се направят подробни указания за гръцкото влияние и се посочат неговите реални размери както върху отделни автори, така и върху целата епоха...