На 18 декември 1879 година руският славист проф. Владимир Качановский записва великденската песен "Дойди, Нено" от местния народен певец Ангел (Янгел) Рибаро.

Нено, хубави Нено!
Пратила му абаръ тета:
«Дойди Нено на Великъ-день,
Наше-то сѣло големо;

Дойди, Ненó, нá гостье,
Големъ се соборъ соби́ра —
Отъ три села е соборо,
Загледа моми х̔убави».
И Нено крена да иде;

Майтя му премѣна дáваше,
И градомъ сълзи роняше;
Снаи му колачи мѣсѣх̔а
И оны сълзи роних̔а;
Башта му пари дáваше

И онъ сълзи рóняше;
Братья му кóня справлях̔а
И оны сълзи ронех̔а.
И майкя му говореше:
«Сѣди, сине, не иды,

Хубавъ ми си, сине!
Че паднешь тамъ одъ урóци»
Не слушá—ойде Нено.
Одвела го тета на орó-то;
Кметове вино піятъ,

И забора вино да піятъ,
У Нено погледнах̔а;
Кцметици-те дýма дýмах̔а
И дума-та забориа,
И оны́ у Ненó-то погледнах̔а;

Момчета-та камень ферлях̔а,
И оны́ кáмикъ заборих̔а;
Моми пѣсень поѣх̔а,
Пѣсень-та заборих̔а,
И оны-те погледнах̔а

Погледнах̔а у Нено-те.
И си-те уроци фанаа Нено:
Умре Нено одъ уроци.

На 17 декември 1879 година руският славист проф. Владимир Качановский посещава с. Скрино, където записва песента за сватбена трапеза "Стояне, море, Стояне" от местния народен певец Ангел (Янгел) Рибаро.

Стояне, море, Стояне!
Стояну кни́га дофтасала:
Премладъ нá войсте че иде;
Оставя млада невѣста,

Армосана, невѣнчана.
И она го прáшаше:
Стояне, любне, Стояне!
Надъ-то чешь, любне, да идешь?
Ногу ли чешь да се забавишь?

Дали два дни, дали три дни?
— «Ни два, ни три дни,
Алъ деветь годинъ царски измитяръ».
Па си легна, та си заспа.
Чукнала на порты дружина:

«Стояне, море, Стояне, станувай!
Ай станувай, да х̔одыме!»
И онъ ошелъ, она го неусѣти́ла:
Когá се разбудила, егá ли го нéма;
Станалá на дворъ излезнáла,

Викнáла та заплакала:
«Стояне, море, Стояне!
Даль ойде у горá
Еленъ да утепашь,
Или ойдé у поле-то,

Рыба да уловишь».
Земала двѣ стовни шарены,
Та ойде нá вода-на Дунава,
На Дунава говóреше:
«Дунаве, тія водице!

Одка(д) са петли пояли.
Колко вгемія минало?
— Триста вгеміи минаа,
Надъ-предъ Стоянъ и́деше
И со-съ писанъ кафалъ свираше
И за тебе жаляше.

На 17 декември 1879 година руският славист проф. Владимир Качановский посещава с. Скрино, където записва песента "Алватар войвода отвлича жената на Марко Кралевича; Марко го убива" от местния народен певец Ангел (Янгел) Рибаро.

Ойде Марко на Косово поле,
На краль да е младый помох̔чія;
Тамо сѣделъ Марко три годины.
Дочулъ го е Алватаръ войвода,

Та дошелъ, та му поплѣнилъ дворове,
И залюбилъ му любне-то.
Дочулъ го е Марко одъ Косова,
И се чуди, што да чини,
И попраша чорбаджія си:

«Такова ми е книга дофтасала,
Дека ми е дворовé
Поплѣнилъ Алватаръ войвода
И ми залюбилъ любнé-то».
— И рекалъ му чорбаджія:

«Да си викнешь дванаесе терзіи,
Да сошія руба игуменска,
И да зéмешь калпакъ игуменски,
Да си ях̔нешь конë,
Да си ях̔нешь, та да си оти́дешь.

За година бѣше му за мѣсяцъ.
И ойде въ селó-то, па ойде на чешма-та;
Тамо найде моми и невѣсты;
Угледна на една невѣста,
Рече: чія си невѣста?

— Язе Маркови́ца бѣхъ,
А сега на Алватаръ войвода».
—Можемъ ли, да поминемъ я
У ваши-те двóрове?
— Аиде, идеме у наши дворове.

И ойдоа у нойне-те дворове.
И рекла млада Марковица:
«Э ты-зи-ка, церно калýдеро!
Дека найде Маркова-то коня,
Дека найде Маркова-та сабля?»

И рекалъ церно калýдеро:
«Марко уире на Косово поле,
Та му земахъ конé за опѣ́ло,
Сабля-та земахъ за одгреба».
— Чекай малко, да излезвемъ,

Да прашуемъ Алватаръ войвода:
Можешь ли да поминешь ты тука?
И ойде Марковица да прашуе Алватаръ войвода.
И онъ рече: «нека дойде».
И ойде церна калудера,

Ойде на высоки чардеци. —
И она верза конë у ях̔éро,
И го пригерна и здравува:
«Мило ми коньче, добрé ми дошло,
Оте нема Марко да ми дойде».

Дури плачете, конë ока
И потече кервь врезь нея;
И она викна тогай:
«Алватаръ войвóда испусти вино-то»;
Излезна на высоки чардаци,
Погледна на Алватаръ войвода,
А глава-то отсѣчена.