Спомените на видния деец на ВМОРО Яне Сандански са включени в сборника "Движението отсам Вардара и борбата с върховистите" от поредицата "Материали за историята на македонското освободително движение" - издание на Македонския научен институт и проф. Любомир Милетич.

Родомъ съмъ отъ с. Влахи (Кресничко). Баща ми, Иванъ Сандански, е отъ сѫщото село. Роденъ съмъ въ 1872 г. 18 Май. Въ време на руско-турската война живѣехме въ Джумая, а сетне въ Дупница. Тукъ свършихъ основно училище, а отъ класното училище — втори класъ. Вземаха ме войникъ на 1892 год. Преди това се учихъ на занаятъ — обущарство около 2 1/2 години. Баща ми бѣше земледѣлецъ. Служихъ въ 13 полкъ въ Кюстендилъ до 1894 год. Следъ това останахъ въ Дупница при вуйка си, Спасъ Харизановъ, адвокатъ, като помощникъ — прошениеписецъ 2 1/2 години и сетне отдѣлно си бѣхъ прошениеписецъ още 3 1/2 години—до 1899 година. Още отъ малъкъ, когато се биехме махалитѣ съ камъни, все взимахъ ролята на комита. Следъ като свършихъ училището, заехъ се съ четене революционни книги. Биографията на Левски ми направи най-силно впечатление. Четохъ „Запискитѣ" на Захарий Стояновъ, „Подъ Игото" на Вазова и др. Обичахъ да чета и сетне по македонското дѣло. Тогава отъ Рилския манастиръ дойде сформирована чета подъ водителството на Стойо отъ с. Скрижево (Драмско), който по-рано деветь години на редъ е билъ арамия въ Македония, та бѣ дошелъ на 1892 г. въ България, заловилъ се съ търговия въ Дупница. Като бѣха решили да дигнатъ презъ 1895 г. въстание, повѣриха му една чета, въ която и азъ влѣзохъ. Четата броеше до 200 души съ 12 души офицери, между които бѣха Давидовъ, Жостовъ, Атанасовъ, Димитровъ. Имаше и студенти — Пърличевъ, Мирасчиевъ и др. Отъ манастира четата замина по границата та презъ Якуруда на Доспатъ. Четата бѣше опредѣлена за Сѣрско — „Сѣрска чета." Офицеритѣ нѣмаха сериозно желание да влизатъ по-дълбоко въ Турция та все се въртѣхме по границата и една нощь запалихме село Доспатъ, което изгорѣ за 1 1/2 часъ. Бидоха убити нѣкои турци, случайно, но масови убийства нѣма. Четата се разпилѣ, щомъ мина въ България, разтури се.

Азъ пакъ си се завърнахъ на писалището при вуйка си въ Дупница. Отъ тогава се заинтересувахъ по-добре да вникна въ дѣлото, но мѫчно бѣше, нищо опредѣлено не долавяхъ. Само за комитета въ София знаехъ. Тепърва презъ 1896 година разбрахъ, че и вѫтре въ Македония има революционна организация. На 1897 година презъ гръцко турската война ни подлъгаха нѣкои офицери — капитанъ Венедиковъ и Морфовъ,— рекоха ни: „Идете сега въ Македония, а подиръ това и ние ще тръгнемъ" (разбрахме, че се отнася до българската армия). Образува се чета подъ водителството на Кръсто Захариевъ (отъ с. Орѣховецъ, Сѣрско). Той бѣше касапинъ въ Дупница, Стойовъ другарь, избѣгалъ отъ селото си, дошелъ въ България. Бѣше благородно момче; презъ 1895 година бѣ взелъ участие съ своя чета, слѣзълъ откъмъ Батакъ презъ Доспатъ въ Пирина, гдето се бѣ срещналъ съ четата на Муструка. Новообразуваната чета броеше 25—30 души, въорѫжени съ мартинки и берданки, дадени отъ Венедикова и Морфова. Азъ си купихъ своя пушка у братия Иванови, и като дойде четата въ Дупница, присъединихъ се къмъ тѣхъ. Минахме Пирина, заминахме презъ Кресничко, гдето турцитѣ ни откриха, но не се ударихме съ аскера тамъ; аскерътъ ходѣше следъ насъ (....)

Следъ това основахме, въ края на 1897 година, дружество „Младость" въ което влизаха Христо Яръковъ (отъ Дупница, чиновникъ), Димитъръ Маноиловъ (отъ Дупница, търговецъ), Александъръ Младжовъ (отъ Дупница, учитель), Никола Златковъ (отъ Дупница, свършилъ висшето училище, сега е въ Харманли), Христо Марковъ (отъ Трънъ, свършилъ висшето училище), Батановъ (математикъ, свършилъ висшето училище). Тѣзи бѣха членове на дружеството. Имаше читалня, библиотека. Азъ бѣхъ библиотекарь. Държаха се сказки. Цельта на дружеството бѣше саморазвитие и групировка. Разпѫдиха учителитѣ, останахъ азъ председатель на дружеството до 1899 година. Властитѣ правѣха голѣми спънки, защото младежьта се групираше около насъ.

Презъ туй време вече бѣхъ доста освѣтленъ по работитѣ въ Македония ; отъ Малешевски узнахъ много работи, а отъ друга страна и отъ Дѣлчева, съ когото за пръвъ пѫть се срещнахъ презъ 1899 грд. въ Дупница, въ дома ми. Дѣлчевъ добре ме освѣтли върху целитѣ на вѫтрешната организация. Той бѣ дошелъ въ Дупница по работа като представитель на вѫтрешната организация. Азъ веднага разбрахъ, че Дѣлчевъ наистина е човѣкъ, който изтънко знае организацията и всичко, какво тя гони.

Презъ февруарий 1899 год. постѫпихъ чиновникъ, — директоръ на дупнишкия затворъ. Македонското дружество въ Дупница го реорганизирахме. Тогава въ Дупница учителствуваха Димитъръ х. Димовъ (отъ с. Горни Бродъ, Сѣрско) и Георги Паничаревски (отъ Дупница), свършили и двамата въ Кюстендилъ педагогическото училище. Георги Зашовъ отъ Разлога и Хр. Данаиловъ отъ Разлога, и двамата търговци, взеха сѫщо тъй участие та се реорганизува дружеството презъ септемврий 1891 год. Председатель стана Паничаревски, азъ бѣхъ подпредседатель, а Димовъ — дѣловодитель. Учителитѣ ги уволниха поради една тѣхна стачка, понеже общината не имъ плащаше. Ние избрахме за касиеръ Никола Лазаровъ (книжарь), а Стоименъ Цвѣтковъ (търговецъ) — за съвѣтникъ.

Галерия