Ангел Рибаро, 17 дек 1879 г.
На 17 декември 1879 година руският славист проф. Владимир Качановский посещава с. Скрино, където записва песента "Алватар войвода отвлича жената на Марко Кралевича; Марко го убива" от местния народен певец Ангел (Янгел) Рибаро.
Ойде Марко на Косово поле,
На краль да е младый помох̔чія;
Тамо сѣделъ Марко три годины.
Дочулъ го е Алватаръ войвода,
Та дошелъ, та му поплѣнилъ дворове,
И залюбилъ му любне-то.
Дочулъ го е Марко одъ Косова,
И се чуди, што да чини,
И попраша чорбаджія си:
«Такова ми е книга дофтасала,
Дека ми е дворовé
Поплѣнилъ Алватаръ войвода
И ми залюбилъ любнé-то».
— И рекалъ му чорбаджія:
«Да си викнешь дванаесе терзіи,
Да сошія руба игуменска,
И да зéмешь калпакъ игуменски,
Да си ях̔нешь конë,
Да си ях̔нешь, та да си оти́дешь.
За година бѣше му за мѣсяцъ.
И ойде въ селó-то, па ойде на чешма-та;
Тамо найде моми и невѣсты;
Угледна на една невѣста,
Рече: чія си невѣста?
— Язе Маркови́ца бѣхъ,
А сега на Алватаръ войвода».
—Можемъ ли, да поминемъ я
У ваши-те двóрове?
— Аиде, идеме у наши дворове.
И ойдоа у нойне-те дворове.
И рекла млада Марковица:
«Э ты-зи-ка, церно калýдеро!
Дека найде Маркова-то коня,
Дека найде Маркова-та сабля?»
И рекалъ церно калýдеро:
«Марко уире на Косово поле,
Та му земахъ конé за опѣ́ло,
Сабля-та земахъ за одгреба».
— Чекай малко, да излезвемъ,
Да прашуемъ Алватаръ войвода:
Можешь ли да поминешь ты тука?
И ойде Марковица да прашуе Алватаръ войвода.
И онъ рече: «нека дойде».
И ойде церна калудера,
Ойде на высоки чардеци. —
И она верза конë у ях̔éро,
И го пригерна и здравува:
«Мило ми коньче, добрé ми дошло,
Оте нема Марко да ми дойде».
Дури плачете, конë ока
И потече кервь врезь нея;
И она викна тогай:
«Алватаръ войвóда испусти вино-то»;
Излезна на высоки чардаци,
Погледна на Алватаръ войвода,
А глава-то отсѣчена.
