Църковна
Религиозни песни

"Пошла си Божя майка Мария", в: Качановский, В. "Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпуск І-й Сборник западно-болгарских песен с словарем", Санкт Петербург, 1882 година

Христо Куюмджийски, 20 яну 1880 г.

Отвори PDF

Описание

На 20 януари Христо Куюмджийски изпява следната религиозна песен пред руския славист проф. Качановский:

Пошла си Божя майка Марія
Низъ Іордана возъ Іордана на-гóре;
Въ рацѣ носи млада Бога Господа;
На срѣща и светъ Никола убавы;

Говóри му Божя майка Марія:
«Э ты-зе-ка, светъ Никола ýбавы!
Тебе трасехъ, тебе найдохъ;
Да ми кьрстишь млада Бога и Господá!
Говóри и светъ Никола убавы:

«Э ты-зе-ка Божя майко Маріе!
Я не смѣю ни во-фъ погледна,
А камо ли азъ Него да кьрстимъ;
Я си шетни още мало по-нагóре,
Ще си стрѣтнешь Светъ Иванъ,

Що е кьрстилъ слънце — мѣсецъ на небо,
Що е кьрстилъ гора — вода на земя,
Онъ ще кьрсты Млада Бога и Господа!»
Послушала Божя майка Марія,
Та се шетна аще малко по-нагоре,

Та си срѣтна светъ Иванъ креститель.
Говóри му Божя майка:
«Э ты-зе-ка светъ Иване крестителю!
Тебе трьсихъ, тебе найдохъ;
Да ми кьрстишь Млада Бога и Господа»;

Говори и светъ Иванъ Креститель:
«Э, ты-зе-ка, Божя майка Марія!
Постой малко, та почéкай,
Да си запремъ слънце — мѣсецъ на небо
И да запра гора — вода на земи»

Та си запре слънце — мѣсецъ на небо
И си запре гора — вода на земи,

И си кьрстилъ Млада Бога и Господа.

За автора

Христо Куюмджийски е просветен деец, учител, дякон в Рилския манастир и фолклорист от с. Рила.

Източник

Сканирано от оригинален екземпляр.

Още от този автор
Юнашки песни

"Янко отъ Косова уводитъ жену Маркову Ирину; Марко убиваетъ его; освобождаетъ свою жену; смерть матери и сестры Марка отъ радости", публикувано в: Качановский, В. "Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпуск І-й Сборник западно-болгарских песен с словарем", Санкт Петербург, 1882 година

Христо Куюмджийски, 19 яну 1880 г.

На 19 януари 1880 г. неколко българчета биват събрани от даскала и дякон Христо Куюмджийски и изпяват юначката песен "Янко отъ Косова уводитъ жену Маркову Ирину; Марко убиваетъ его; освобождаетъ свою жену; смерть матери и сестры Марка отъ радости" пред руския славист проф. Владимир Качановский.

Море, Марко, море млады Марко;
Марко шета по Влашка крайнина,
По крайнина шета, та краіни(на) чува.
Кога беше на светіи никола,

Тогай Марко отъ крайне доиде,
Па на слуги́ по ти́ оговори́:
Е виека дванаесе слуги!
Гответе ручокъ, да ручате,
Наточете вино, да пиете,

Изнесете наймалата чаша,
Що то бере дванаесе ока,
Та я дайте на млада шаркóте,
Да си пие и да благосивя.
Слушаа го дванаесе слуги́,

Уготвия ручокъ, да ручая,
Наточия вино, да си пиятъ,
Изнесоха наймалата чаша,
Дадоха я на млада шаркóте —
Ем си пие, ем си благосивя....