"Пошла си Божя майка Мария", в: Качановский, В. "Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпуск І-й Сборник западно-болгарских песен с словарем", Санкт Петербург, 1882 година
Христо Куюмджийски, 20 яну 1880 г.
На 20 януари Христо Куюмджийски изпява следната религиозна песен пред руския славист проф. Качановский:
Пошла си Божя майка Марія
Низъ Іордана возъ Іордана на-гóре;
Въ рацѣ носи млада Бога Господа;
На срѣща и светъ Никола убавы;
Говóри му Божя майка Марія:
«Э ты-зе-ка, светъ Никола ýбавы!
Тебе трасехъ, тебе найдохъ;
Да ми кьрстишь млада Бога и Господá!
Говóри и светъ Никола убавы:
«Э ты-зе-ка Божя майко Маріе!
Я не смѣю ни во-фъ погледна,
А камо ли азъ Него да кьрстимъ;
Я си шетни още мало по-нагóре,
Ще си стрѣтнешь Светъ Иванъ,
Що е кьрстилъ слънце — мѣсецъ на небо,
Що е кьрстилъ гора — вода на земя,
Онъ ще кьрсты Млада Бога и Господа!»
Послушала Божя майка Марія,
Та се шетна аще малко по-нагоре,
Та си срѣтна светъ Иванъ креститель.
Говóри му Божя майка:
«Э ты-зе-ка светъ Иване крестителю!
Тебе трьсихъ, тебе найдохъ;
Да ми кьрстишь Млада Бога и Господа»;
Говори и светъ Иванъ Креститель:
«Э, ты-зе-ка, Божя майка Марія!
Постой малко, та почéкай,
Да си запремъ слънце — мѣсецъ на небо
И да запра гора — вода на земи»
Та си запре слънце — мѣсецъ на небо
И си запре гора — вода на земи,
И си кьрстилъ Млада Бога и Господа.