Описание

Подробно описание на Дупница, Пастух, Кадин мост, областта Пиянец, Бобов Дол, Сапарева баня, град Рила, село Стоб, Рилския манастир и историята му от видния чешки историк и пътешественик Константин Иречек.

Дупница (7529 жители) се извива около 3/4 ч. път между високи склонове край лъкатушното Джерманско речище, и на пръв поглед изглежда като една много длъга с речни камъне постлана улица. Хубави дървени къщи се редят край двата брега, съединени с многобройни мостчета и греди. Забелезват се многото некогашни турски конаци с пространни дворове и градини; никъде не съм виждал толкова високи градинни стени от камък, греди и керпичи, издигнати за укриване на ханъмите от любопитни погледи, както в Дупница. Множеството джамии свидетелствуват, че турското население некога е било големо. Центърът на града се намира на местото, гдето от Рилските (не се чете) през живописна, между къщите дълбоко врезана долина, дохажда буйната Бистрица. Главната улица минава през нейните шумещи вълни по един стар камен мост с един свод. Над моста стърчи старинна джамия, от чието минаре или викало малко преди войната двама ходжи по неизвестни причини се хвърлили долу в пенещите води. От сааткулата при мохамеданските гробища на източната тераса се отваря хубав изглед на града и неговите градини, които на пролет, когато Рила отзад е покрита със снег, представят приятна гледка с белия цвет в сливите, черешите, вишните, ябълките и крушите и с червеникавия на прасквите, дюлите и бадемите.

Градът е произлезъл в по-ново време на местото, гдето се кръстосват два големи друма, един от Цариград за Скопье и за по-нататъшния запад, другият от София или Дунава за Сер и Солун. Той се образувал наверно полека-леко около кервансараите край шосето. Неговото име (турците го изговарят Дупинджа) е произлезло от старобълг. дупьн, куф, дуплина, дупин яма, пещера. Първото известие за Дупница (Tobiniza) четем в пътническия дневник на рицара Харфа от 1499 г., в който се казва, че е "хубав град". Петанчич и Курипешич не я споменуват и отбелезват като становище на кервана селото Червени брег, което лежи на северния край на котловината под ясночервен песъчен склон, който се отдалече вижда. Хаджи Калфа описва Дупница вече като по-големо селище. В Кърджалийско време "войвода" в Дупница и господар в Струмица бил Сюлейман Каргалия, родом Арнаутин, който поради притисканието на раята и отвличане на жени и моми с най-черни букви е записан в паметта на населението; той умрел на 1813 г. вследствие раната от топовен куршум, която придобил от Сърбите при Делиград. В некогашния негов конак с турски надпис и с годината 1224 (1807) над вратата, сега са поместени училищата.

Руско-турската война направи тук големи промени. Дупнишките Турци, народ много фанатичен, почти съвършенно се изселиха през границата в недалечната македонска Джумая, и наопаки Джумайските Българи, хора живи и предприемчиви, се преселиха в Дупница, която стана център на погранична околия. Отначало тук се държеше български гарнизон, планинска батарея с отделение пехота, но по-късно туй се оказа излишно. Преминаванието на беженци и харамии причинява всекакви грижи на българското правителство и в Дупница. Освен Българи, тук има и испански Евреи, па разбира се и Цигани. През неделните и празнични дни градът със своята оживеност прави впечатление. Живото, красиво население, чернооко и чернокосо, има южен характер, много отдалечен от флегматичността на планинците в близките краища на север. Бият на очи пъстрите женски носии: момичета с червени китки на главата, в черни дрежки със златни обшивки и в зелени сукмани, пристиснати с позлатен пояс.