Етнографски
Политически
Краеведски

"История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнината му от XIV в. до 1912-1963 г."

Асен Меджидиев, 1968

Описание

Задълбочено изследване за историята на Дупница и Дупнишко от видния краевед Асен Меджидиев. Съдържа 162 снимки и илюстрации, както и 3 плана на черкви.

За автора

Асен Христов Меджидиев е роден в Дупница на 1 ноември 1899 г. Произхожда от видния революционен род Меджидиеви - баща му е единственият дупничанин - участник в Априлското въстание като четник на Панайот Волов. Асен Меджидиев е възпитаник на Дупнишката гимназия "Цар Борис III" (1919), където учител му е видният историк Никола Додов. Меджидиев завършва История в Софийски университет през 1923 г. с насърчение от професорите Анастас Иширков и Васил Златарски. Член е на "Студентското географско дружество", на Туристическото дружество "Рилски езера", учител във Враца, Горна Джумая и Дупница. Организира дейността на Учителския институт в Дупница след 1935 г., когато е и околийски училищен инспектор. Редактор е на в-к "Светлина". След 9 септември 1944 г. е репресиран. Пише над 20 краеведски ръкописа, повечето неиздадени. Умира на 14 януари 1985 г.

Източник

Сканирана от оригинален екземпляр.

Още от този автор

Църковна
Политическа
Етнографска
Краеведска
Историческа
Общество

"Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането. Принос към историята на гр. Дупница", Дупница, 1940 година

Асен Меджидиев, 1940

Предлаганият труд "Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането" (Принос към историята на гр. Дупница) иде да допълни книгата ми "Гр. Дупница до освобождението", излезла през 1935 г. В случая предлаганите материали, подредени по место, да послижат на онзи, който ще пожелае да напише целостната история на града.

Подреждането, животоописанието на бележитите дупничани от тази епоха, един век и повече назад, става много трудно, защото те са работили през най-ранните години на нашето възраждане. Всичко, каквото може да бъде принос за това, е изчезнало, забравено; техните съвременници вече ги нема - отдавна са умрели и спомените за дейците изчезнали. Затова моята задача, в случая беше трудна. Съвсем не сметам, че с настоящия труд давам на четещата публика и моите съграждани една целостна работа, защото това, за сега поне, е невъзможно. Може би още много материали ще се съберат, но това, което съм събрал и подредил, ще послужи като материал на идните изследвачи в тази област.

Именитите дупничани от нашето възраждане, които самоотвержено работиха през целия си живот за духовната и политическа свобода на народа ни, напълно заслужават едно подробно животоописание. Техните имена требва да бъдат извадени из мрака на забравата, техната дейност - проучена и изследвана и бъдат посочени на идващите поколения, като пример, достоен за следване. Както те се гордеят с прибавяне към името си прилагателното Дупничанин - от името на родния си град, така и дупнишките граждани требва да се гордеят, че чрез тех са взели дейно участие в културния възход на българския народ.

Много пъти чувам мои съграждани да подценяват културно-просветната и обществена роля на родния си град в миналото, без да са си дали труд и да прегледат историята му, за да се възгордеят, а не да се срамуват, защото той заема значително предно место в историята на нашето културно и национално възраждане.

На некои места ми се удаде възможност да поправя известни неща, които погрешно съм предал в първата си книга "Дупница до освобождението". Новите ми изследвания дадоха нова светлина, за да бъдат допълнени и поправени.

Българското читалище е самобитна народна организация, където се роди нашето възраждане. Тук израстнаха, оформиха се и закалиха онез, които понесоха на плещите си тежкия кръст на будителството. Бележитите дупничани-възрожденци са били също и големи читалищни дейци. Те беха измежду първите им създатели.

Днес читалищата продължават просветната дейност на своите предходници при съвсем други и много по-благоприятни условия на сгради, книжнина и дейци. Те са си поставили благородната задача да събират разнесените тук-таме, откъси от миналото на своите градове и села, изразени в черковно-училищни паметници, стопанство и бит, народни приказки и песни, шевици, разбарство, изографство и книжнина; да бъдат открити имената на дейците от тази славна епоха и проследена техната дейност, като издават сборници.

Нашето читалище, което е едно от първите в България, издаде своя "Юбилеен сборник", който е един ценен принос за културната история на Дупница.

Предлаганият мой труд беше прегледан и преценен от читалищното настоятелство. То благосклонно прие издаването му. С това си решение читалището пристъпва към осъществяването на една от поставените си задачи. Аз сърдечно благодаря на читалищното настоятелство, с което ме поощрява и занапред да се ровя с усърдие в праха и забвението на миналото на града и околията.

гр. Дупница, Ден на народните будители 1939 г.

Асен Хр. Меджидиев