Асен Меджидиев с кратък материал за султанска бюрултия от 27 януари 1789 г., изпратена от валията на Румелия до Али ага в Дупница, с която се позволява поправката на "черквата във Вароша" - вероятно днешната църква "Св. Никола".

"Дупница: Летовища, стопанство, култура" е алманах, издаден от Българския туристически съюз - клон Дупница "Рилски езера" през 1937 г. Неговите автори са видните дупнишки общественици: д-р Иван Лабутов, Давидко Янев, Асен Меджидиев и Петър Гьозлиев.

Дупница е средопътище, през което минават ежедневно със стотици коли за Македония и вътрешността на България, за Рилската св. обител и Рила планина. През нея минава и нормалната линия София - Дупница, която до края на годината ще стигне до Горна-Джумая.

Ала колцина знаят нещо за нея? - Повечето я преминават и остават със спомена за хубавата вода, свежия въздух, чудните панорами на Рила пл., изобилието от овощия.

Но Дупница има своя културна история, свой стопански и духовен живот, които са от интерес за българското гражданство.

Съвременният интензивен живот бързо похабява физически и духовно людете. Те се нуждаят от отмора и възстановление на сили. Но не всички селища, обявени за летовища, отговарят на нужните изисквания.

Един град, който не е обявен за курорт, но който притежава всички условия за едно прекрасно летовище, това е Дупница.

Слънце, въздух, вода, изобилие на хранителни припаси, овощия и зеленчук, хубави гледки, места за близки и далечни излети, култура и заведения за удоволствие и развлечения - всичко това е идеално съчетано в Дупница. Културно и гостоприемно гражданство, хубави и чисти жилища, просторни и в зеленина и овощни дървета потънали дворове. В самия град борови и дъбови гори.

Освен това в Дупница и нейната близка околност има исторически паметници за траки, римляни, славяни, българи и от турското нашествие - конакът на Кърджалията, Каргалията Сюлейман, Рилският монастир и др.

Именно популяризирането на всичко това си постави за задача туристическото дружество и редакционният комитет на настоящата книга.

Доколкото сме постигнали целта, това ще има да кажат нашите съграждани.

Дупница, юлий 1937 год. Редакционният комитет

Предлаганият труд "Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането" (Принос към историята на гр. Дупница) иде да допълни книгата ми "Гр. Дупница до освобождението", излезла през 1935 г. В случая предлаганите материали, подредени по место, да послижат на онзи, който ще пожелае да напише целостната история на града.

Подреждането, животоописанието на бележитите дупничани от тази епоха, един век и повече назад, става много трудно, защото те са работили през най-ранните години на нашето възраждане. Всичко, каквото може да бъде принос за това, е изчезнало, забравено; техните съвременници вече ги нема - отдавна са умрели и спомените за дейците изчезнали. Затова моята задача, в случая беше трудна. Съвсем не сметам, че с настоящия труд давам на четещата публика и моите съграждани една целостна работа, защото това, за сега поне, е невъзможно. Може би още много материали ще се съберат, но това, което съм събрал и подредил, ще послужи като материал на идните изследвачи в тази област.

Именитите дупничани от нашето възраждане, които самоотвержено работиха през целия си живот за духовната и политическа свобода на народа ни, напълно заслужават едно подробно животоописание. Техните имена требва да бъдат извадени из мрака на забравата, техната дейност - проучена и изследвана и бъдат посочени на идващите поколения, като пример, достоен за следване. Както те се гордеят с прибавяне към името си прилагателното Дупничанин - от името на родния си град, така и дупнишките граждани требва да се гордеят, че чрез тех са взели дейно участие в културния възход на българския народ.

Много пъти чувам мои съграждани да подценяват културно-просветната и обществена роля на родния си град в миналото, без да са си дали труд и да прегледат историята му, за да се възгордеят, а не да се срамуват, защото той заема значително предно место в историята на нашето културно и национално възраждане.

На некои места ми се удаде възможност да поправя известни неща, които погрешно съм предал в първата си книга "Дупница до освобождението". Новите ми изследвания дадоха нова светлина, за да бъдат допълнени и поправени.

Българското читалище е самобитна народна организация, където се роди нашето възраждане. Тук израстнаха, оформиха се и закалиха онез, които понесоха на плещите си тежкия кръст на будителството. Бележитите дупничани-възрожденци са били също и големи читалищни дейци. Те беха измежду първите им създатели.

Днес читалищата продължават просветната дейност на своите предходници при съвсем други и много по-благоприятни условия на сгради, книжнина и дейци. Те са си поставили благородната задача да събират разнесените тук-таме, откъси от миналото на своите градове и села, изразени в черковно-училищни паметници, стопанство и бит, народни приказки и песни, шевици, разбарство, изографство и книжнина; да бъдат открити имената на дейците от тази славна епоха и проследена техната дейност, като издават сборници.

Нашето читалище, което е едно от първите в България, издаде своя "Юбилеен сборник", който е един ценен принос за културната история на Дупница.

Предлаганият мой труд беше прегледан и преценен от читалищното настоятелство. То благосклонно прие издаването му. С това си решение читалището пристъпва към осъществяването на една от поставените си задачи. Аз сърдечно благодаря на читалищното настоятелство, с което ме поощрява и занапред да се ровя с усърдие в праха и забвението на миналото на града и околията.

гр. Дупница, Ден на народните будители 1939 г.

Асен Хр. Меджидиев

Кратка статия на Давидко Янев за историята на родното му с. Стоб, публикувана в авторитетния дупнишки в-к "Светлина".

Мнозина познават малкото селце в полите на югозападна Рила. Мнозина са минавали край него, а други са били там и познават и стобчанина. Познават го като добродушен, гостолюбив, любознателен, предприемчив.

На мнозина е известен Стоб с чудно хубавите земни пирамиди, за които творческата народна мисъл е сплела легендата за "сватовете".

От друга страна, първокачествения тютюн, който се произвежда му е създал име на тютюнопроизводителен център.

Но напоследък интереса към Стоб е по-голям от други път. Пише се, говори се за това малко селце, защото усилия, труд тежък полагаха жителите му за едно културно дело.

И ето венеца на благородните усилия е сплетен. Гордо и величествено се издига монументалната сграда над селото. Храм се съгради, храм на новата религия - Светлината!...