Възпоменателният сборник за едно от най-старите читалища по българските земи - дупнишкото "Напредък", е под редакцията на видните общественици Давидко Янев, Петър Гьозлиев, Стефан Гавазов и Асен Меджидиев. Освен много сведения за дупнишките възрожденци и просветни дейци, сборникът съдържа подробна история на читалището, на Дупница, както и факти за видни личности от обществения, културния и политически живот на града и околията.

Преливать се въ дѣлничность днитѣ и годинитѣ. Покриватъ се съ прахъ дати и имена и настѫпва забрава. Лицата свършватъ своя земенъ пѫть и съ себе си занасять споменитѣ. Наведени подъ тежкото бреме на живота, намъ не остава време да се спремъ и да обърнеме погледъ къмъ културното минало, което е вече история.

Но идватъ дни, които ни задължавать повелително да се обърнемъ надире. И не само да се обърнемъ, но и да се поровимъ въ миналото, да се опитаме да го възкресимъ. Тоя поводъ за насъ е освещаването на читалищната сграда, създадена следъ толкова усилия.

Нашата задача не е да дадемъ историята на читалище „Напредъкъ". Това изисква повече време и по-обстойна разработка на материалитѣ, колкото и да сѫ оскѫдни тѣ. Ние целимъ да съберемъ бѣглитѣ факти, разхвърлени като ненуждни до сега страници на едно изживѣно време, и да дадемъ скелета, надъ който тепърва ще работи историкътъ.

Малко се поднася, защото трудно се събирать и очистватъ отъ праха на забвението златнитѣ зрънца на културната история. Ние ще сме доволни, ако сме успѣли да отбележимъ яснитѣ стѫпки на „Напредъкъ", ако сме успѣли да поднесемъ поне малко материалъ на историка, който ще пише културната история на Дупница.

РЕДАКЦИОННИЯ КОМИТЕТЪ

"Дупница: Летовища, стопанство, култура" е алманах, издаден от Българския туристически съюз - клон Дупница "Рилски езера" през 1937 г. Неговите автори са видните дупнишки общественици: д-р Иван Лабутов, Давидко Янев, Асен Меджидиев и Петър Гьозлиев.

Дупница е средопътище, през което минават ежедневно със стотици коли за Македония и вътрешността на България, за Рилската св. обител и Рила планина. През нея минава и нормалната линия София - Дупница, която до края на годината ще стигне до Горна-Джумая.

Ала колцина знаят нещо за нея? - Повечето я преминават и остават със спомена за хубавата вода, свежия въздух, чудните панорами на Рила пл., изобилието от овощия.

Но Дупница има своя културна история, свой стопански и духовен живот, които са от интерес за българското гражданство.

Съвременният интензивен живот бързо похабява физически и духовно людете. Те се нуждаят от отмора и възстановление на сили. Но не всички селища, обявени за летовища, отговарят на нужните изисквания.

Един град, който не е обявен за курорт, но който притежава всички условия за едно прекрасно летовище, това е Дупница.

Слънце, въздух, вода, изобилие на хранителни припаси, овощия и зеленчук, хубави гледки, места за близки и далечни излети, култура и заведения за удоволствие и развлечения - всичко това е идеално съчетано в Дупница. Културно и гостоприемно гражданство, хубави и чисти жилища, просторни и в зеленина и овощни дървета потънали дворове. В самия град борови и дъбови гори.

Освен това в Дупница и нейната близка околност има исторически паметници за траки, римляни, славяни, българи и от турското нашествие - конакът на Кърджалията, Каргалията Сюлейман, Рилският монастир и др.

Именно популяризирането на всичко това си постави за задача туристическото дружество и редакционният комитет на настоящата книга.

Доколкото сме постигнали целта, това ще има да кажат нашите съграждани.

Дупница, юлий 1937 год. Редакционният комитет