На 9 декември 1879 г. проф. Владимир Качановский записва кратко предание от група старци от с. Голем Върбовник за деспот Константин Драгаш (управлявал Велбуждкото деспотство между 1378 и 1395, преди районът да падне под османска власт).

Када бѣгалъ царь Костадинъ одъ Турка, маска наóпако плоча-та ковалъ, да незнаятъ, на куде ошелъ. Одъ зарану го потерáли—камо царь Костадинъ? Онъ ойде оште съ ношти, когá пéтли поятъ. И когá избѣгналъ царь Костадинъ, Турци заузели Кюстендиль, кой навикалъ градъ царь Костадинъ, а туречко — Кюстендилъ.

На 9 декември 1879 г. руският славист проф. Владимир Качановский записва разказ "Приемане на Кръщението Господне" по библейски мотиви от група старци от с. Голем Върбовник:

Когá се вѣра развірила, кьрсы погинали, Евреи ги умерснáли. Собралисе семдесе попове при нова церква и сказали: кадé си поденали: наши чесны керсы? Па старея сказалъ: «Фанете Еврейского цара». Фанáли го, но онъ не казалъ. Фанáли Еврейска царица, но и она не казáла. Кадé фанáли негово машко детé, оно казáло: «не мачете мое машко детé; я че кажемъ ваши чесны керсты: керсты ваши надъ Фекира града, надъ Фекира высока моги́ла, надъ могила одъ мермеръ плóча; подъ плоча-та три страна босилëкъ. Рано ранатъ мерсны-те Евреи, та го берать, а не може да найдатъ; но вы рано раните у света босилëкъ, и найдете ваши чесны керсты». — Тогай нашли се чесны керсты; тогай сме покерстили; а до-тогай били сме безъ керста.