Военна
Краеведска
Етнографска

"Какъ царь Константинъ убѣжалъ изъ Кюстендиля", в: Качановский, В. "Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпуск І-й Сборник западно-болгарских песен с словарем", Санкт Петербург, 1882 година

Старци от Голем Върбовник, 9 дек 1879 г.

Описание

На 9 декември 1879 г. проф. Владимир Качановский записва кратко предание от група старци от с. Голем Върбовник за деспот Константин Драгаш (управлявал Велбуждкото деспотство между 1378 и 1395, преди районът да падне под османска власт).

Када бѣгалъ царь Костадинъ одъ Турка, маска наóпако плоча-та ковалъ, да незнаятъ, на куде ошелъ. Одъ зарану го потерáли—камо царь Костадинъ? Онъ ойде оште съ ношти, когá пéтли поятъ. И когá избѣгналъ царь Костадинъ, Турци заузели Кюстендиль, кой навикалъ градъ царь Костадинъ, а туречко — Кюстендилъ.

За автора

Старците от с. Голем Върбовник изпяват множество песни пред руския славист проф. Владимир Качановский.

Източник

Сканирана от оригинален екземпляр.

Още от този автор

Семейни песни

"Стани Како, дай колако", в: Качановский, В. "Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпуск І-й Сборник западно-болгарских песен с словарем", Санкт Петербург, 1882 година

Старци от Голем Върбовник, 9 дек 1879 г.

На 9 декември руският славист Владимир Качановский записва песента "Стани Како, дай колако", изпята му от старица от с. Голем Върбовник.

Стани Како, дай колако,
Стани Нино, дай крендиро (ракия)
Добри сме ти гостье дошли,
Доберъ семъ ти даръ донéли:
Тельчинка-те бѣлопах̔и,
Ждребчина-та патонох̔и,
Ягнешта-та ваклешаты,
Яришта-та пергороги.

Църковна
Религиозни песни

"Обрѣтеніе креста Господня", в: Качановский, В. "Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпуск І-й Сборник западно-болгарских песен с словарем", Санкт Петербург, 1882 година

Старци от Голем Върбовник, 9 дек 1879 г.

На 9 декември 1879 г. руският славист проф. Владимир Качановский записва разказ "Приемане на Кръщението Господне" по библейски мотиви от група старци от с. Голем Върбовник:

Когá се вѣра развірила, кьрсы погинали, Евреи ги умерснáли. Собралисе семдесе попове при нова церква и сказали: кадé си поденали: наши чесны керсы? Па старея сказалъ: «Фанете Еврейского цара». Фанáли го, но онъ не казалъ. Фанáли Еврейска царица, но и она не казáла. Кадé фанáли негово машко детé, оно казáло: «не мачете мое машко детé; я че кажемъ ваши чесны керсты: керсты ваши надъ Фекира града, надъ Фекира высока моги́ла, надъ могила одъ мермеръ плóча; подъ плоча-та три страна босилëкъ. Рано ранатъ мерсны-те Евреи, та го берать, а не може да найдатъ; но вы рано раните у света босилëкъ, и найдете ваши чесны керсты». — Тогай нашли се чесны керсты; тогай сме покерстили; а до-тогай били сме безъ керста.