Описание

На 13 декември 1879 г. руският славист проф. Владимир Качановский записва юначката песен "Женитба Янкола—Зелен-гора" от певеца Димитър (Митé) Кундев от Паничарево.

Заженилъ се Янколъ-зеленъ-гóра,
А никаде си прилика не найдé; (повторяется стихъ).
Прилика нашелъ въ Капетанска земя
Прилика нашелъ у Русійска земя;

Тамъ е нашелъ капетанска мома (повторяется).
Крена Янкулъ презъ гора зелена,
Та накани китены сватово;
Проговори кума господи́на:
«Не пойте ми китены сватове,

Турска гора безъ аидуди не е (повторяется);
Когá придеме у Русійска земя,
Когá придеме кодъ Капетанска мома,
Че се скара Русійско царо Капетано:
Зашто пояхмо презъ гора зелена,

Презъ гора зелена, презъ турска-та гора?
Турка има и ю Русійска земя!
Тамо шеташе Адеръ арамлія.
И дойдоа китены сватове
И дойдоа у Русійска земя,

И земаа Капетанска мома;
И кренаа Янколъ-зеленъ гора
Со-съ твои-те китены сватове
И кренаа презъ Церна-та гора.
Срѣтналъ ги Адеръ арамлія,

Та повреди́ китены сватове;
Янколъ-зеленъ гора напрáви си
Самъ си направи боленъ и умре;
Ойде му китена невѣста
Та ойдé на Адеръ арамлія.

Беркнá китена невѣста
Беркнá му у деена-та пазвука
И му каже: Адеръ арамлія!
Еле жена пуста да остане?
Я ми дай твоé оружіе,

Да повреда Яыкулъ-зелéнъ гора».
И ю даде Адеръ арамлія
И ю даде свое оружіе.
Руска мома Капетанка х̔итра била
Не повреди Янкулъ-зеленъ гора,

Та повреди Адеръ арамлія
Та повреди и го уби́.
Тогай рече Янколъ-зеленъ гора:
«Я семъ живъ, а ты ли си жива?»
И става Янколъ-зелевъ гора,

Та повреди со-съ своя сабля
Та повреди деветъ дулюма гора.