Описание

На 13 декември 1879 г. Хаджи Михаил Белобрадович от Бобошево изпява песната "Страхил, страшен войвода" на проф. Владимир Качановский.

Страхиля страшна войвóда!
Што си посех̔налъ и повех̔налъ?
Далъ ти е пушка дотег̔нала,
Иль те сабля омерзнала,

Далъ ти е конче постанало,
Иль ти е булче домилѣло?
— «Акмаджакъ кучюкъ, барьяктаръ!
«Ни ми е пушка дотег̔нала,
Ни ми е сабля омерзнала,

Ни ми е конче постанало»,
Ни ми е булче домилѣло;
Акмаджакъ кучюкъ барьяктаръ!
Вчéра семъ миналъ—проминáлъ,
Презъ Рылска страшна планина,

Презъ хайдучки долины,
Презъ темны-те стервины;
Спадналъ семъ доле въ рѣка-та
При зелéна-та ливада,
Подъ дебела-та сѣнка:

Одкачилъ семъ рухо юначко,
Одкачилъ семъ сабля огнана,
Одкачилъ семъ пушка танкана,
Заспалъ семъ тамо въ ливадѣ —
Страшенъ сънъ сенилъ семъ:

«Страшно «потери» по менъ верви́
И тыя ми черны манафи«.
Проговорилъ Акмаджакъ кучюкъ барьяктаръ:
«Страхило, страшно войводо!
И тó ли да те учимъ?

Соблечи рухо юначко,
Извади оружіе страшно,
Облечи рухо прóстячко,
Сѣдви си на патъ
На керстопатъ;

Зéми си дервено пани́че;
Дека че мине «потера»,
Сѣки ште дарува те по гологанъ»
Сички «потера» извервé
И дариха го по гологанъ.

Черно циганче казáло
Казало на сильна «потери»:
«Вие когó дарихте?
То е самъ Страхиль,
Самъ страшна войвода!«

И тогай се вернала «потера»:
Одрѣзали му главá-та.
Страхиль си загналъ безъ глава
И това циганче, што казало,
Онъ му одралъ кожа со-съ кремикъ.