За автора
Иван Петров Кепов (30 март 1870 г., Бобошево - 8 януари 1938 г., София) е български общественик, публицист, етнограф, преводач, историк и революционер, деец на ВМОК, член на Дупнишкото македонско дружество "Единство", сред основателите на Радикалдемократическата партия, редактор на вестниците "Изгрев" (1900 - 1903), „Младежка библиотека“ (1904 - 1907) и „Учителски вестник“ (1907 – 1915). Завършва начално образование в родното си село, Педагогическо училище в Кюстендил (1889) и история във Висшето училище (дн. Софийски университет) (1892). Учител в прогимназия в Берковица, земеделското училище край Русе, както и във Враца, Варна, Дупница и София (до 1916 г.) Когато идват на власт либерали, те го изпращат под предлог повишение, в навечерието на Първата световна война, за изпълнителен директор на гимназията в Кюстендил, но Кепов предпочита да участва в сраженията в Македония. Работи в Дирекцията по прехраната няколко месеца, но е уволнен и оттам, после е поканен в тютюневата фабрика на Т. Д. Кършев. Фабриката се слива с „Консорциума за тютюн”, чийто директор в Пловдив става Кепов - до 1928 г., когато се връща в София. Публикува разкази в списанията „Родна реч”, „Извор”, „Училищен преглед”, „Искра”, „Учител”, „Право дело”, „Ученишки другар”, „Демократически преглед”, „Просвета”, „Българска мисъл”, „Знание”, „Венец”, „Младежко ехо”, „Огньове”, „Народна целина”, „Младежко четиво”, във вестниците „Сила”, „Република”, „Нов живот”, „Демократ”, „Гражданин”, „Радикал”, „Здраве и сила”, „Село”, „Политика”, „Мир” и др. Съчинения: „Справочна книга по география”, „Интелигенция и народ” (1925), „Тютюневите работници” (монография, 1926), „Нашата действителност” (1927), „Старите славяни” (1929), „Преди хилядо години” (1929), „Източна римска провинция. Византия” (1929), „Последни Асеновци и Тертериевци” (1930), „България под турско владичество” (1931), „Въстанието в Перущица през 1876 г.” (1931, 1998), „История на Княжество България” (1933), „Из миналото на Бояна” (исторически очерк, 1934), „Минало и сегашно на Бобошево” (1935), „Българската общественост през X в.” (1938). Събирач е на фолклорни материали от Дупнишко и автор на най-подробната история на Бобошево - "Минало и сегашно на Бобошево".