Краеведска
Мемоарна
Историческа
Общество

"Мойто родно село" - ръкопис за с. Стоб (недатиран)

Сотир Янев, 1920

Отвори PDF

Описание

Кратък ръкописен текст на видния политически деец Сотир Янев (Дробачки) за родното му село Стоб и за рода му.

Години преди освобождението на България най-напред баща ми, като две-три годишно момченце, е бил доведен от майка му в мойто родно село. Тук баба ми Ната се е поженила втори път за дедо Стоимен Дробача, който е имал хаван за резани на (не се чете) и е дал фамилно име и прекор на баща ми. Баща ми е слезъл от с. Бистрица, махала Ръсово, високопланинско село, по онова време разпръснато сред планинските Рилски склонове колиби, населени с българи колибари, които са имали и имат завещание от вековете - да копнеят за полето и равнините. Не след дълго време майка ми като пет-шест годишно колибарче - момиченце, от друга махала - Дреново в Бистрица, е било заведено от вуйчо му Иванча Димитров пак в мойто село. Тук те са отраснали, и тук съдбата ги е съчетала за работа, труд и грижи, тук моите родители са разкрили пред света тайната на своите прости сърца - родили са ме. Тогава баща ми е бил беден ковач, макар и мускулест младеж. Върху неговата железна наковалня, под мощните удари на чука, са пращели искрите на пламтящи палечници, на брадви, коларски гривни и други селски земледелски пособия. Това нещо не ми е разказвано като приказка, това аз сам видех с моите детски очи.

Ковачницата се намираше срещу старата кръчма на Иванча Пандев, до яза, чиито води въпреки камъните на Пандевата воденица ние (не се чете) недалече от ковачницата, на "долния сокак". Една северна стаичка и една тъмна кухничка, прилепени до топалските маази, това беше малкия дом на моите родители, за които сигурно са плащали неголем наем. Най-хубавото в този наш сиромашки дом беше, че имаше прозорци към улицата и една площадка пред изходната към пътя врата, откъдето се виждаше ковачницата на тате. Не съм бил повече от 3-4 години по това време, но помня добре, че от тази площадка аз виждах често баща си, младият ковач, който, запретнал ръкави, в кожена престилка с презрамки, бързо да отива към яза, да заорава у водата, да калява искрящето железо.

За автора

Сотир Янев Дробачки е български общественик, политик, публицист и юрист. Началното си образование получава в родното си село Стоб. Завършва средно педагогическо училище в гр. Кюстендил (1904-1909), а през 1924 г. завършва висше юридическо образование в Софийския университет. Специализира право в Швейцария и социални науки и публицистика в Берлин, Германия през 1925 г. Янев членува в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), активен деец в обединителния процес на партията, преименувана в БРСДП (об.), 1932 г. с лидер Янко Сакъзов. В различни периоди Сотир Янев е близък с различни крила от македонското движение, през 1911- 1912 г. е четник в четата на Яне Сандански и завежда архива ѝ. В този период на участие в движението, той пише статии, разкази и фейлетони под псевдонима си С. Я. Хесенцев. По време на Балканската (1912 – 1913) и Първата световна войни (1915 – 1918) Сотир Янев служи като офицер с чин поручик в армията. През Първата световна война е взводен командир и адютант на 54-пехотен полк на Седма пехотна Рилска дивизия. Като адютант за изготвените от него документи ползва псевдонима "поручик Бобошевски". Награден е с Кръст за храброст – ІІ-ра степен, 1917 г. След войните Сотир Янев се отдава изцяло на политико-обществения живот. Като юрист участва в българската делегация на преговорите за подписване на Ньойския договор (1919). През 1920 г. Сотир Янев е един от основателите на в. “Светлина” в гр. Дупница. Той е редактор е във в. “Народ”, всекидневник на БРСДП, където публикува. Сотир Янев публикува и във вестниците “Дума”, “Зора”, “Днес”, “Мисъл”, “Литературен глас” и др. Сотир Янев е избран за народен представител от гр. Дупница в ХХІІ ОНС (1927 – 1931). Той е депутат още в ХХІІІ ОНС (1931 – 1934) и ХХV ОНС (1940 – 1944), а през 1931 г. е председател на Съюза на тютюневите кооперации в България и по негов проект е гласуван Закона за тютюна. През 30-те години, неговите възгледи еволюират от социалдемокрацията към крайната десница. В ХХV ОНС той е председател на Комисията по външните работи и зам. председател на Комисията по правосъдието към НС. През 1938 г. Сотир Янев е награден от цар Борис ІІІ с орден за Граждански заслуги. С парламентарни делегации Янев пътува в Полша, СССР, Чехословакия и Югославия. Сотир Янев е адвокат и защитник по делата на Младен Исаев, Стефан Разсолков, Димитър Чернокозов през 1942 г. Участник е в акцията на Димитър Пешев против депортацията на българските евреи през 1943 г. Янев е убит от комунистическата бойна група на Никола Драганов и Йордан Петров пред входа на адвокатската си кантора на ул. “Калоян” № 1 на 15 апр. 1943 г. Негов брат е дупнишкият кмет Давидко Янев.

Източник

Сканирана от оригинален екземпляр.

Още от този автор
Военна

"От Струма до Черна", София, 1917 година

Сотир Янев, 1917

Печатна адаптация на част от военния дневник на Сотир Янев от времето му като взводен командир и адютант на 54-пехотен полк (наричани "чичовците") на Седма пехотна Рилска дивизия по време на Първата световна война.

Неотделен нито ден от моите "чичовци" от начало на войната до днес, и в книгата ми "От Струма до Черна", - читателят ще намери големо еднообразие в мотивите. То съответствува на онова еднообразие, с което се отличават преживяваните дни на бойното поле. Там всеки днешен ден прилича на вчерашния по своите събития. Естествено и преживяванията, въпреки шума и напреженията, остават монотонни.

Освен това подчертавам, че предлаганите работи са случайни, без претенция за подробна и основна разработка. Немах възможност това да сторя при бойна обстановка. Моето желание беше да запиша настроения и моменти от живота на бойното поле, преживени интимно или с моите "славни другари и незаменими чичовци".

Юний 1917 год.

Завоя на Черна. С. Я.
Политическа

"Политическият човек. Социология на политическите убеждения", София, 1936 година

Сотир Янев, 1936

Политико-философският труд на Сотир Янев върху генезиса, характера и промените в политическите убеждения на човека и обществата. Янев прави сравнителен анализ между различните европейски политически и философски школи, като не пропуска да допринесе с интересни наблюдения от тогавашния и миналия български политически живот.