Кратък ръкописен текст на видния политически деец Сотир Янев (Дробачки) за родното му село Стоб и за рода му.

Години преди освобождението на България най-напред баща ми, като две-три годишно момченце, е бил доведен от майка му в мойто родно село. Тук баба ми Ната се е поженила втори път за дедо Стоимен Дробача, който е имал хаван за резани на (не се чете) и е дал фамилно име и прекор на баща ми. Баща ми е слезъл от с. Бистрица, махала Ръсово, високопланинско село, по онова време разпръснато сред планинските Рилски склонове колиби, населени с българи колибари, които са имали и имат завещание от вековете - да копнеят за полето и равнините. Не след дълго време майка ми като пет-шест годишно колибарче - момиченце, от друга махала - Дреново в Бистрица, е било заведено от вуйчо му Иванча Димитров пак в мойто село. Тук те са отраснали, и тук съдбата ги е съчетала за работа, труд и грижи, тук моите родители са разкрили пред света тайната на своите прости сърца - родили са ме. Тогава баща ми е бил беден ковач, макар и мускулест младеж. Върху неговата железна наковалня, под мощните удари на чука, са пращели искрите на пламтящи палечници, на брадви, коларски гривни и други селски земледелски пособия. Това нещо не ми е разказвано като приказка, това аз сам видех с моите детски очи.

Ковачницата се намираше срещу старата кръчма на Иванча Пандев, до яза, чиито води въпреки камъните на Пандевата воденица ние (не се чете) недалече от ковачницата, на "долния сокак". Една северна стаичка и една тъмна кухничка, прилепени до топалските маази, това беше малкия дом на моите родители, за които сигурно са плащали неголем наем. Най-хубавото в този наш сиромашки дом беше, че имаше прозорци към улицата и една площадка пред изходната към пътя врата, откъдето се виждаше ковачницата на тате. Не съм бил повече от 3-4 години по това време, но помня добре, че от тази площадка аз виждах често баща си, младият ковач, който, запретнал ръкави, в кожена престилка с презрамки, бързо да отива към яза, да заорава у водата, да калява искрящето железо.

Политико-философският труд на Сотир Янев върху генезиса, характера и промените в политическите убеждения на човека и обществата. Янев прави сравнителен анализ между различните европейски политически и философски школи, като не пропуска да допринесе с интересни наблюдения от тогавашния и миналия български политически живот.