Василий Белобрадски, 16 дек 1879 г.
На 16 декември 1879 г. Васил Белобрадски от с. Драгодан изпява пред проф. Владимир Качановский юначката песен "Жена юнака Янка взята въ турецкій плѣнъ":
Сонъ сони́ла Янкулица млада
Предъ Великъ-день—бѣла сабота;
Емъ станýе, емъ си сонъ казýе:
«Э Янкуль, Янкуле чорбаджіе!
Двори ти са вода потанáли;
Та пливнаа три дзегворе биволе
И пливнаа деветъ враны кони».
Проговори Янкулъ чорбаджія:
«Э ты-зе-ка, Янкулице младо!
Това не е тая матна вода,
Туку си е тіе клети Турци;
Язе ч’ идемъ у церква Марія.
Па оти́де у церква Марія;
Турци му са двори поплѣни́ли:
Товари́а три коне иманье,
Товариа деветъ враны коне,
Зароби́а Я́нкулица млада;
Што излезне Янкулъ чорбаджія
Излезне низъ церкве Маріица,
Извикна се Янкулица млада:
«Э ты-зе-ка, Янкулъ чорбаджія!
Я се верни назадъ кóня,
Дворы ти се Турци поплѣни́ли;
Товариа три кола иманье,
Товариа деветъ враны коне,
Зароби́а Янкулица млада».
Проговори Янкулъ чорбаджія:
«Э ты-зи-ка, Янкулице младо!
Каде тія потайно оружіе»?
— Проговори Янкулица млада:
«Найнапрежь оружіе земаа,
Та по-тогай двори поплѣниа;
Я си иды у Стара-Планина,
Да си данешь стара кобылица,
Што-то воды дванаесе ждребци».
Па отиде Янкулъ чорбаджія,
Посегна се, да си лови стара кобылица:
Дигна глава, онá не давáсе.
Па говóри Янкýлъ чорбаджія:
«Э ты-зе-ка, стара кобылице!
А што не жалишь мое-то иманье?
Ако не жалишь мое первнолюбне,
Не жалишь ли твои деветъ сына,
Дека са ги Турци поплѣни́ли?»
Сложи глáва стара кобыли́ца,
Та я Фанá Янкулъ чорбаджія,
Та си крена презъ пóле ширóко —
Замаглисе магли праове.
Проговори Янкулица млада:
«Ви-е, клеты Турци!
Я си стóйте, малко почекайте;
Язе имамъ до доветь паýна,
Егá стигнатъ и оны́ да дойдатъ».
Запреасе малко клеты Турци,
Достигна ги стара кобыли́ца,
Съ устъ имъ главы покинá,
И съоте Янкулица млада,
И съоте сичко имавье.
Василий Белобрадски е български народен певец, родом от Драгодан.
Сканирана от оригинален екземпляр.