Описание
Романът "Тютюн" е най-известният роман на Димитър Димов и един от най-четените романи в българската литература. Вдъхновен е от тютюневата индустрия на Дупница преди Втората световна война, на която авторът става свидетел на младини. Това е непреработеното, първоначално издание на книгата, публикувано за втори път през 1992 г.
За автора
Димитър Тодоров Димов е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни. Баща му Тодор Димов е поручик в 14-ти пехотен Македонски полк на гарнизон в Дупница. Майката на писателя Веса Харизанова е щерка на известния дупнички адвокат Спас Харизанов, първа братовчедка на Яне Сандански. Тодор Димов и Веса Харизанова се венчават тържествено във Военния клуб в Дупница на 3 февруари 1908 г., а през 1909 г. се местят в Ловеч, където е командирован Тодор Димов. Там се ражда Димитър, който до до 10-годишна възраст учи в Дупница, където тютюневите складове на "Никотеа" оставят силно впечатление в детското му въображение и стават вдъхновение за написването на романа "Тютюн". След това учи в София, където завършва I мъжка гимназия (1928 г.). През 1928 постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет, след 1 семестър се прехвърля в Юридическия факултетт, после се отказва и се връща във Ветеринарномедицинския; завършва през 1934 г. като д-р по ветеринарна медицина. До 1939 е участъков ветеринарен лекар в с. Ваксево, Дупнишка околия, и в Кнежа; микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас. Асистент по анатомия вьв Ветеринарномедицинския факултет на Софийски университет (от 1939). През януари 1943 г. заминава на специализация в Мадридския институт "Рамон-и-Кахал" по хистология на нервната система. През март 1944 г. се връща в България. Мобилизиран е в Егейска Македония до септември 1944 г. Доцент в Агрономическия факултет в Пловдив (1946). Доцент в Селскостопанската академия (1949-1952). Професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВСИ в София (1950). Председател на СБП (от март 1964 до смъртта си). Д. Димов е автор на над 20 научноизследователски труда, а след 1966 в архива му са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теория на отражението. От 1942 Димитър Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците "Литературен глас", "Литературен фронт", "Мир", "Народна култура'", "Отечествен фронт", на списанията "Септември", "Театър". Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман. До края на живота си, Димитър Димов счита Дупница за свое родно место и образът на града присъства както в "Тютюн", така и в "Поручик Бенц", а в "Ахилесова пета" Димов описва и своите възприятия и емоции за града. Димов умира през 1966 г. в Букурещ.
Източник
chitanka.info