Описание

Видният дупнишки общественик Никола Додов с подробен материал за развитието на планинарското дело в Дупница.

...До 1908 година нашата красива дупнишка Рила планина беше безинтересна и едва ли не и невидима с грамадните си върхове и склонове, които са постоянно пред очите на всеки дупничанин. Много редки случайни посетители на планината - ловджии, рибари или въодушевени четци на "Великата Рилска пустиня" са пребродвали известни части от нея. Никакви планински снимки не са изявявали на показ дивностите на планината: многото езера, буйни водопади, алпийски недостъпни върхове, гърсти гори, цветни поляни. Не е бил използуван този Божи дар за нашия град нито за телесно здраве, нито за ободряването на духа, нито за науката, а даже и за живота. Тогава се учудваше всеки пастир, въглищар, дървар селенин, като срещнеше некой гражданин из планината и се учудваше и недоумяваше, защо се "щурят по върховете"...

...През 1907 год. бех преместен за учител в родния ми град. - На следната пролет удовлетворихме желанието си 10-15 души и основахме туристическото дружество "Рилски езера". - За много малко души в града беше известно идеята и целите на дружеството. Беше чудно даже и смешно за много души, като видят некой интелигентен човек да е наденал раница и с тояга да броди "да дивее" из планината. Първите пионери на туризма са често усмивани, особено от "кафененските герои на таблата и картите" и от безцелните скитовачи в празнични дни из прашните улици... Но който е изпитал благотворното влияние на туристическите излети върху здравето и духа си, не могат никакви подигравки да го отклонят от туризма.

Туристическото дружество започна дейността си с излети, със снимки, с разкази за излетите. Устрои общ туристически конгрес в града ни през 1912 год., уреди два дълги излета из Рила. Целите на туризма постепенно се популяризираха, но дружеството до 1912 год. беше слабо-анемично. То успеваше отделни лица и семейства да издигне високо из планината, но то не можеше болшинството да разчувствува и раздвижи...