Историческа
Литературна критика

"Боян Магьосникът. Историко-литературна студия", София, 1923 г.

Васил Пундев, 1923

Отвори PDF

Описание

Пространна студия на българския литературен историк и революционер от Дупница Васил Пундев за историческия образ на Боян Магесник/ Боян Мага.

Въ нашето минало нѣма по-загадъчна личность отъ тази на Боянъ Магьосника. Споменътъ за него е нѣкаква скѫпа национална тайна и гордость; образътъ му — презъ далечинитѣ на десеть вѣка излѫчва обилни внушения, въ неопредѣленостьта на които е непоколебимъ у насъ единъ почти мистиченъ респектъ. Въ тѣхъ трепти смѫтно досѣщане за непостижима въ своята забуленость загадка. Тя ни тревожи, за да тревожимъ ние духа на Симеоновия синъ, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научна мисъль се спиратъ предъ неговия образъ, отгатватъ възможнитѣ му чърти съ предчувствието, че тѣ ще се обединятъ нѣкога въ истински портретъ на единъ изключителенъ българинъ, който е ималъ голѣмо значение за нашия духовенъ животъ. Ние сѣкашъ бихме искали да повѣрваме въ една историческа илюзия, която би ни издигнала въ собственитѣ очи. А това увличане е лесно обяснимо. Нашето минало е бедно. Обидна, но не много неоправдана е мисъльта, че ако ние бѣхме сѫществували, културата на Европа не би загубила нищо. Може и да не сме били съвсѣмъ излишни поне за славянския свѣтъ, но съмнението въ смисъльта и потрѣбностьта на сѫществуването ни е смущавало не едно българско съзнание. Неканени гости, непочитани съседи, безмълвни сътрапезници, ние се чувствуваме неловко срѣдъ голѣмото общество на европейски народи. И затова се стремимъ да откриемъ още непознати, значителни съдържания въ политическитѣ рамки на глухата си история...

За автора

Васил Маринов Пундев (1892 - 1930) е български литературен критик и историк, публицист, писател, цигулар, революционер, комитаджия, деец на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Роден е на 8 септември 1892 г. в Дупница, в семейството на бесарабския българин Марин Пундев и Александра Пундева, учителка от Дупница. Завършва славянска филология в Историко-филологически факултет на Софийски университет (1913). По време на Балканската война е четник при Христо Силянов и Васил Чекаларов и доброволец в Македоно-одринското опълчение, награден с орден за храброст. След войните е учител в I-ва мъжка гимназия в София. Редактира вестниците „Слово” (1922-1923), „Свободна реч” (1926), „Македония” (1926-1928 г.), „Литературни новини” (1928-1929), „Вардар” (1929-1930), сп. „Българска реч” (г. ІІ, 1927-1928). Сътрудничи с литературни статии и критики на редица издания - „Златорог”, „Българска мисъл”, „Литературен глас”. Използва псевдонима Чакре - име на легендарен македонски войвода. Член на Дружеството на българските журналисти, на СБП, на ПЕН-клуба. През 1923 е в Битолски революционен окръг като четник, а през 1926 г. влиза в редакционния съвет на в-к "Македония". След разцеплението във ВМРО през юли 1928 г. е един от интелектуалните водачи на протогеровистите и редактор на легалния им орган в-к "Вардар". Убит е от михайловистите Димитър Медаров и Никола Стаменков на 4 март 1930 г. на ул. "Шипка" 29.

Източник

Сканирана от оригинален екземпляр.

Още от този автор
Литературна критика
Общество

"За наименованията в периодичния ни печат", "Вестник на вестниците", София, 24 май 1927 г.

Васил Пундев, 24 май 1927 г.

Васил Пундев с кратък материал за наименованията в българския периодичен печат:

Досегашният живот на периодичния ни печат е дал вече неговата терминология, която днешното поколение има като нещо добре известно и установено. Тук-там се срещат още колебания и нововъведения (хроника- дневни вести; ежедневник - всекидневник, седмичник и др.); но езикът улегва в употребяните думи и изрази. Неотдавнашното пъстро разнообразие в наименованията из периодичните издания, което помнят по-възрастните, става любопитна страница от историята, защото не всеки знае, какъв е произходът на десетината думи, с които постоянно си служим при периодично печатани издания...
Църковна
Общество

"Кръщелно свидетелство", "Свидетелство за зрелост", "Лична карта", Дупница, София, 1892, 1911, 1926 година

Васил Пундев, 6 сеп 1892 г.

Лични документи на литературния критик, публицист и революционер от Дупница - Васил Пундев.

В септември, ден шести месеца от хилядо осемстотин и деветдесет и втора година роди се в гр. Дубница у Самоковска епархия от православни родители: Марин Михалов и законната му съпруга Александра Василиева отроче от мъжки пол, което се кръсти днес от долуподписаний свещеник: Васил п. Георгиев в прихода на църквата Св. Покров Богородичен и се именува в светото кръщение Васил...
Литературна критика
Общество

"За наименованията в периодичния ни печат", в-к "Вестник на вестниците", год. XI, бр. 35, София, 24 май 1927 година

Васил Пундев, 24 май 1927 г.

Дупнишкият литературен критик и революционер Васил Пундев с кратка статия за развитието на термините в периодичния ни печат от Възраждането до 20-те години на XX век.

Досегашният живот на периодичния ни печат е дал вече неговата терминология, която днешното поколение има като нещо добре известно и установено. Тук-там се срещат още колебания и нововъведения (хроника - дневни вести; ежедневник - всекидневник, седмичник и пр.); но езикът улегва в употребяваните думи и изрази. Неотдавнашното пъстро разнообразие в наименованията из периодичните издания, което помнят по-възрастните, става любопитна страница от историята, защото не всеки знае, какъв е произходът на десетината думи, с които постоянно си служим при периодично печатани издания...
Историческа
Литературна критика

"Гръцко-български литературни сравнения", в: "Списание на Българската академия на науките", кн. XXXVIII, София, 1929 г.

Васил Пундев, 1929

Пространната студия на дупнишкия литературен критик, историк и революционер Васил Пундев за ранната българска възрожденска книжнина и гръцките влияния в нея.

Значението на гръцкото влияние върху нашето Възраждане и нова литература е отдавна изтъквано в общи линии. Известно е, че националното движение и книжнината ни от края на 18 до средата на 19 век се намират под господствуващо влияние от възраждаща се Гърция и нейната книжнина. Тоя крупен факт в нашата история се знае и подчертава; знае се, че споменатата част от литературата ни ще бъде наистина изучена, едва когато се направят подробни указания за гръцкото влияние и се посочат неговите реални размери както върху отделни автори, така и върху целата епоха...