Лични документи на литературния критик, публицист и революционер от Дупница - Васил Пундев.

В септември, ден шести месеца от хилядо осемстотин и деветдесет и втора година роди се в гр. Дубница у Самоковска епархия от православни родители: Марин Михалов и законната му съпруга Александра Василиева отроче от мъжки пол, което се кръсти днес от долуподписаний свещеник: Васил п. Георгиев в прихода на църквата Св. Покров Богородичен и се именува в светото кръщение Васил...

Дупнишкият литературен критик и революционер Васил Пундев с кратка статия за развитието на термините в периодичния ни печат от Възраждането до 20-те години на XX век.

Досегашният живот на периодичния ни печат е дал вече неговата терминология, която днешното поколение има като нещо добре известно и установено. Тук-там се срещат още колебания и нововъведения (хроника - дневни вести; ежедневник - всекидневник, седмичник и пр.); но езикът улегва в употребяваните думи и изрази. Неотдавнашното пъстро разнообразие в наименованията из периодичните издания, което помнят по-възрастните, става любопитна страница от историята, защото не всеки знае, какъв е произходът на десетината думи, с които постоянно си служим при периодично печатани издания...

Пространна студия на българския литературен историк и революционер от Дупница Васил Пундев за историческия образ на Боян Магесник/ Боян Мага.

Въ нашето минало нѣма по-загадъчна личность отъ тази на Боянъ Магьосника. Споменътъ за него е нѣкаква скѫпа национална тайна и гордость; образътъ му — презъ далечинитѣ на десеть вѣка излѫчва обилни внушения, въ неопредѣленостьта на които е непоколебимъ у насъ единъ почти мистиченъ респектъ. Въ тѣхъ трепти смѫтно досѣщане за непостижима въ своята забуленость загадка. Тя ни тревожи, за да тревожимъ ние духа на Симеоновия синъ, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научна мисъль се спиратъ предъ неговия образъ, отгатватъ възможнитѣ му чърти съ предчувствието, че тѣ ще се обединятъ нѣкога въ истински портретъ на единъ изключителенъ българинъ, който е ималъ голѣмо значение за нашия духовенъ животъ. Ние сѣкашъ бихме искали да повѣрваме въ една историческа илюзия, която би ни издигнала въ собственитѣ очи. А това увличане е лесно обяснимо. Нашето минало е бедно. Обидна, но не много неоправдана е мисъльта, че ако ние бѣхме сѫществували, културата на Европа не би загубила нищо. Може и да не сме били съвсѣмъ излишни поне за славянския свѣтъ, но съмнението въ смисъльта и потрѣбностьта на сѫществуването ни е смущавало не едно българско съзнание. Неканени гости, непочитани съседи, безмълвни сътрапезници, ние се чувствуваме неловко срѣдъ голѣмото общество на европейски народи. И затова се стремимъ да откриемъ още непознати, значителни съдържания въ политическитѣ рамки на глухата си история...