"Гръцко-български литературни сравнения", в: "Списание на Българската академия на науките", кн. XXXVIII, София, 1929 г.
Васил Пундев, 1929
Описание
Пространната студия на дупнишкия литературен критик, историк и революционер Васил Пундев за ранната българска възрожденска книжнина и гръцките влияния в нея.
Значението на гръцкото влияние върху нашето Възраждане и нова литература е отдавна изтъквано в общи линии. Известно е, че националното движение и книжнината ни от края на 18 до средата на 19 век се намират под господствуващо влияние от възраждаща се Гърция и нейната книжнина. Тоя крупен факт в нашата история се знае и подчертава; знае се, че споменатата част от литературата ни ще бъде наистина изучена, едва когато се направят подробни указания за гръцкото влияние и се посочат неговите реални размери както върху отделни автори, така и върху целата епоха...
За автора
Васил Маринов Пундев (1892 - 1930) е български литературен критик и историк, публицист, писател, цигулар, революционер, комитаджия, деец на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Роден е на 8 септември 1892 г. в Дупница, в семейството на бесарабския българин Марин Пундев и Александра Пундева, учителка от Дупница. Завършва славянска филология в Историко-филологически факултет на Софийски университет (1913). По време на Балканската война е четник при Христо Силянов и Васил Чекаларов и доброволец в Македоно-одринското опълчение, награден с орден за храброст. След войните е учител в I-ва мъжка гимназия в София. Редактира вестниците „Слово” (1922-1923), „Свободна реч” (1926), „Македония” (1926-1928 г.), „Литературни новини” (1928-1929), „Вардар” (1929-1930), сп. „Българска реч” (г. ІІ, 1927-1928). Сътрудничи с литературни статии и критики на редица издания - „Златорог”, „Българска мисъл”, „Литературен глас”. Използва псевдонима Чакре - име на легендарен македонски войвода. Член на Дружеството на българските журналисти, на СБП, на ПЕН-клуба. През 1923 е в Битолски революционен окръг като четник, а през 1926 г. влиза в редакционния съвет на в-к "Македония". След разцеплението във ВМРО през юли 1928 г. е един от интелектуалните водачи на протогеровистите и редактор на легалния им орган в-к "Вардар". Убит е от михайловистите Димитър Медаров и Никола Стаменков на 4 март 1930 г. в градинката при Народното събрание в София.
Източник
Сканирана от оригинален екземпляр.