300 страници от неиздавания фундаментален труд на Йордан Еленин за особеностите и развитието на дупнишкия говор. Съдържа кратки историко-географски и етнографски бележки, сведения за говора, границите на говора, вътрешнодиалектните му различия и характеристики на подговорите и речник на думите. Езиковедският труд е резултат от 15-годишната работа на Йордан Еленин, а останалата част от речника се съхранява в Дупнишкия Исторически музей. Засега ръкописът с повече от 2000 страници е на разположение на гражданите в музея.
„Краеведските изследвания са част от културно-историческото наследство на многовековната българска държава, съчетаващи историята, езика, фолклора, преданията и целия народен бит. В тях се вписва и Дупнишкият край, разположен на вековния кръстопът между Тракия и Македония. В безсмъртната книга на народната памет ечат гласовете на нашите предци, записали кървави страници във вековната летопис на страдалния български народ. Тази историческа памет е светилник в тъмния тунел на вековете. Угасне ли светилникът, угасва и народът.."
Дупнишкият говор обхваща изцяло територията на бившата Дупни-шка околия, като следи границата й. Дори може да се каже,че територията на околията е следяла точно говора, обхващащ селищата между Рила, Верила, Конявската планина, Влахина, Осогово и Благоевградските възвишения.
Говорът включва Горно Дупнишко поле, Долно Дупнишко поле.областта Разметаница, Рило-Кочериновското поле /Рилското корито/, в чиито райони всъщност битуват и отделните подговори.
Дупнишкият говор граничи на североизток със самоковския говор, на северозапад с радомирския, на запад с кюстендилския и на юг с благоевградския говор, като в допирните си точки изпитва влиянието им и има с тях някои общи черти...
Йордан Крумов Еленин е виден български езиковед и ономаст. Роден е на 18 януари 1939 г. в дупнишкото с. Грамаде. Баща му загива във втората фаза на Втората световна война в битката при р. Драва. Еленин завършва гимназия в Бобошево през 1963 г., след което завършва учителския институт в Дупница, а през 1976 г. записва българска филология в Търново. Проучва топонимията и говорите в Дупнишко и Пазарджишко, където е учител. Издава редица статии за Дупнишко и фундаменталния труд "Топонимията на Дупнишко", в който изследва етимологията на имената на всички населени места в бившата дупнишка околия. Умира през януари 2020 г.
Оригинален източник: http://eziko.free.bg