Описание

На 30 декември 1879 г. руският славист проф. Владимир Качановский записва юначката песен "Воевода Гедіянъ и царь Іоаннъ Шишманъ" в Рила, изпета от Мите Йованов.

Одкадъ се зоря́ зазорѝла,
Оттогай е войска повервела:
Конь до кóня, юнакъ до юнака,
У раце имъ се делги баряци:

Въ едну имать остри муздраци,
Въ другу имать тенки пушки;
Пушки-те имъ, като ясно слънце блештатъ,
Одъ громъ повече трештáтъ,
Сабли-те имъ на-то ясна мѣсечина лештатъ,

На баряци-те имъ написано
Асланува образъ,
Да се показва, че весме берзъ.
Одкадъ е зачýла лудá-та Гедия,
Остави се бульче подъ було,

А себе подъ вѣнчѝло;
Скоро берже опаше сабля дамаскина,
Сабля дванадесе педи,
Обсѣдна се кóньче Дорья́на;
Прекомъ пречи́ презъ гора зелена:

Гора-то укерни,
Планина-то укор́и,
Додéка излéзне на Софійско пóле,
Бой да се біе за Ристово име.
Жалко му станало,

Зашто ненамѣри войска да се біе,
Само што намѣри бѣли-те чадерн,
Чадери царь Іоанови-те,
Чадери царь Шишманови-те;
Тутакъ проводилъ го кодъ царь

Кодъ царь Іоанъ Шишманъ;
Поглéдна го царь Іоанъ Шишманъ;
Казва му царь Іоанъ Шишмáнъ:
Тверде ми се виждашь
Жалко и уиленъ:

«Кончé ли те нерабóти,
Сабля ли те несѣче?»
Одговори му Гедия:
«Коньче ми работи, като дукаты,
Сабля ми сѣче, каде-то повлечé;

Но ми е дрýга жáлба:
«Зашто не намѣрихъ войска да се біемъ?
Оставихъ булче подъ бýло
И себе подъ вѣнчáло,
Ка’ то ми а̔беръ достигай,

Скоро берже опаса(хъ)се сáбле дамаскѝна,
Сабля дванадесе педи,
Обсѣ́дна(хъ) сѝ коня́ Дорья́на,
Гора-то укернихъ,
Планина-то укорихъ». —

И поклони́ го царо Шишмано
Една златна кочія со-съ желтицы. —
Милостиви Богъ всегда есть со-съ мене:
Одкакво я имамъ таквия добри юнаци,

На всека дѣла Богъ тье ми помогне.