Задълбочено изследване на Северна Македония, включваща градовете Дупница, Кюстендил, Радомир, Враня, Крива Паланка, Кратово, Щип, Велес, Радовиш, Струмица, Кочани и Куманово.

Откакто Берлинският договор откъсна от Македония северните ѝ краища и ги остави под България, оттогава се измени и онова правилно схващанье на македонските граници, които обхващат именно всичкото пространство земя, което от Шар, Скопска Черна гора, Крайщките планини, Витоша, Рила и Родопите се навожда на юг към Бело море и се пои от Струма, Вардар и Места. (...) В записките на дупничанина Бисеров се бележи, че Дупница е "най-последний град на северний край на Македония" и пр. Най-после, всичките чужди и домашни географии, като напр. на Фотинова, Неофита Рилски и др., от първата половина на XIX в., поставят северните македонски граници по вододела на горня Струма, а градовете Дупница, Кюстендил, Щип, Кратово - в Македония.

Приключваньето на Дупнишко и Кюстендилско в Македония се подкрепя не само географски и исторически; то има и силни етнографски основи: историческа горня Македония представя изобщо еднородна целина по език, обичаи, носии и антропометрия. Сегашната, следователно, турско-българска граница е изкуствена във всеко отношение: тя сече на две не само целото горньомакедонско население, но дори и малките му покраини Каменица, Пиянец и дупнишко-джумайската котловина...