Църковна
Историческа
Етнографска
Краеведска

"Св. Иван Рилски, X в. (свидетелства от XII в. насетне)", в: Иванов, Й. "Българете в Македония. Издирвания и документи за техното потекло, език и народност.", София, 1915 година

Йордан Иванов, 1915

Описание

Проф. Йордан Иванов за Св. Иван Рилски.

Св. Иван Рилски (876 - 946 г.), както е известно, се бе родил в с. Скрино на р. Струма, в северна Македония. Във всички негови служби и жития той се слави като българин. Особено ценно за нашия въпрос се явява житието, написано от Георги Скилица, който през XII в. бил византийски сановник в Средец (София). В това житие, запазено в славенски превод, №79 на Рилската библиотека, за светеца срещаме: "И же нине в постнице пресловаши си Иван великий в чюдесе българин по род..."

За автора

Академик Йордан Иванов Николов (Кюстендил, 1872 - София, 1947) е български литературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура, откривател на оригинала на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски през 1906 г. Родителите му са бежанци от град Кратово, Вардарска Македония. През 1912 г. е преводач и картограф в щаба на Седма Рилска дивизия в Дупница.

Източник

Сканирана от оригинален екземпляр.

Още от този автор

Етнографски
Краеведски

"Северна Македония. Исторически издирвания", София, 1906 година

Йордан Иванов, 1906

Задълбочено изследване на Северна Македония, включваща градовете Дупница, Кюстендил, Радомир, Враня, Крива Паланка, Кратово, Щип, Велес, Радовиш, Струмица, Кочани и Куманово.

Откакто Берлинският договор откъсна от Македония северните ѝ краища и ги остави под България, оттогава се измени и онова правилно схващанье на македонските граници, които обхващат именно всичкото пространство земя, което от Шар, Скопска Черна гора, Крайщките планини, Витоша, Рила и Родопите се навожда на юг към Бело море и се пои от Струма, Вардар и Места. (...) В записките на дупничанина Бисеров се бележи, че Дупница е "най-последний град на северний край на Македония" и пр. Най-после, всичките чужди и домашни географии, като напр. на Фотинова, Неофита Рилски и др., от първата половина на XIX в., поставят северните македонски граници по вододела на горня Струма, а градовете Дупница, Кюстендил, Щип, Кратово - в Македония.

Приключваньето на Дупнишко и Кюстендилско в Македония се подкрепя не само географски и исторически; то има и силни етнографски основи: историческа горня Македония представя изобщо еднородна целина по език, обичаи, носии и антропометрия. Сегашната, следователно, турско-българска граница е изкуствена във всеко отношение: тя сече на две не само целото горньомакедонско население, но дори и малките му покраини Каменица, Пиянец и дупнишко-джумайската котловина...