Христаки Павлович Дупничанин, 1844
"Царственик или История Болгарская" е първото печатно издание на Паисиевата "История славянобългарска". Текстът е преработен и осъвременен от Христаки Павлович Дупничанин, който се явява и автор на Царственика. Павлович използва и данни от Мавро Орбини и Йован Раич.
Те, о любимий мои единородни, излагам вам днес в той книзе Царственник названной начало ваших прародителей, от где са они сиреч произишли, и сичкая их деяния, даже до падения их, за да видите вий, едно убо, какових славних прародителей сте внуци, а друго, защо состояние человеческое в том свете не е постоянно, но всегда пременению подлежи, то ест: благополучию последува злополучие, за злополучию благополучие...
Христаки Павлович - Дупничанин (по-редко Македонец, пълно име Христо Павлов Георгиев Павлович) е ранен български възрожденец, роден в Дупница през 1804 г. По произход родът му е от Кочани. Син е на ханджията Павлé Георгиев Павлович и Мария. Получава първоначалното си образование в дупничкото килийно училище при Риломанастирския метох, където учител му е отец Йосиф Скевофилакс. Продължава образованието си в Рилския манастир, където изучава славянски и гръцки език. През 1825 г. заминава за Мелник, където продължава учението си под ръководството на Адамос Метсиовитис (даскал Адам), през 1828 г. учи в Сер при учителя Аргиаридис. През 1830 г. се завръща в Рилския манастир, където попада на свищовски поклонници, сред които Димитър Станчоолу. Последният го кани за учител в Свищов, където Павлович заминава през 1831 г. Там основава първото българско славяно-елинско училище същата година. Въвежда взаимоучителната метода и основава девическо училище през 1835 г. През 1833 г. Христаки Павлович се венчава за Севастия, щерка на свищовския първенец Илия Цанков, в Зимнич, Влашко. Издава 10 от написаните си 13 книги: Граматика (1836), първият български учебник по аритметика - "Аритметика или наука числителна" (1833), "Разговорник Греко-Болгарски" (1835), "Писменик Общополезен" (1835), "Месецослов" (1835), "Първа болгарска граматика" (1836), "Канон Молебен" (1841), "Славенобългарска граматика" (1845) и др. Най-важната от книгите му е "Царственик или история болгарская" (1844) - първото печатно издание на Паисиевата "История славянобългарска". Умира от холера през 1848 г. Негов син е видният български литограф Николай Павлович, а негов племенник - авторът на днешния български химн Цветан Радославов.
Сканирана от оригинален екземпляр.
Христаки Павлович Дупничанин, 1845
Пълното име на Граматиката е "Грамматика славено-болгарска отъ Христаки П. Дупничанина сочинена сега вторый путь со многими нуждными поправленіѧми издадена и Болгарской юности посвѣщена". Това е второто издание на граматиката, като първото е 1836 г.
