Политическа
Краеведска
Мемоарна
Историческа
Общество

"Спомени отпреди и след Освобождението", IV преработено и допълнено издание, Дупница, 2015 г.

Никола Лазарков, 2015

Описание

Четвъртото преработено и най-пълно издание на видния дупнички общественик Никола Лазарков, излезло след множество перипетии и десетилетно забавяне през 2015 г. в Дупница.

За автора

Никола Димитров Лазарков (1857/58 - 1930, Дупница) е първият автор на история за Дупница (1924 и 1925 г.), кмет на града, деец на македонското легално движение, ученик на Димитър Чуков, съратник на Христо Меджидиев и деец на Националлибералната партия.

Източник

Предоставено от А. Янев.

Още от този автор

Политическа
Мемоарна
Революционна
Историческа

"За Гоце Делчев" (ръкопис), Дупница, 2 май 1925 година

Никола Лазарков, 2 май 1925 г.

Видният дупнишки общественик Никола Лазарков с кратък ръкописен спомен за своя среща с Апостола на Македоно-одринската революция Гоце Делчев през 1902 година. По това време Лазарков е касиер на Македонското дружество в Дупница и Делчев го среща, за да обсъдят пагубното разделение между ВМОК и ВМОРО, отразило се тежко и на революционната дейност в Дупница. Ръкописът е напечатан и в подлистник на в-к "Независима Македония" от 3 септември 1926 година.

Ние, неколкото души от синовете на робска Македония и свободна България, които сме застанали начело и сме се посветили в служене на роба, ще действаме тъй, както диктува момента и налага самата освободителна кауза, дотогава, докато тупти в нас живота, а и докато главите ни стоят на раменете ни.

Политическа
Етнографска
Революционна
Мемоарна

"Спомени из робското минало на гр. Дупница", Дупница, 1924 година

Никола Лазарков, Книжарница "Братя Лазаркови", 1924

Първoто издание на книгата на Лазарков за историята на Дупница, разказваща за положението в града в последните години на османската власт и за освобождението му на 2/14 януари 1878 г.

Това, което е описано в настоящата книга, за гр. Дупница, както ще види читателя, не е нито от много далечни времена, нито пак обема всичко онова, което е било, и което се е извършило и преживело в надвечерието на освобождението му от Турското владичество.

Роден в тоя град, почти през времето, когато беха настанали дните на движенията за духовна и политическа самостойност на народа ни; като юноша на 18 – 19 годишна възраст можах да видя осъществлението и на едното, и на другото народни въжделения; да вида и запомна и състоянието му в етническо, техническо и регулационно отношение; а и да доживея да видя и разцвета му в това отношение, който той достигна в днешното си време.

Да, помня и си представлявам, както хората, които го населяваха, така и обстановката на къщята му, улиците му, и всичкото онова негово положение, което имаше тогава, и робския живот на жителите му българи; па и очите ми видеха: как зорите на духовната, а по-сетне и на политическата свобода, макар и при голем труд и скъпи човешки и материални жертви, полека-лека обхващаха многострадалното ни отечество, включително и нашия край; как страхът и тревогите, мъките и сълзите, стъпка по стъпка, отстъпваха местото на свободата и радостта докато настъпи фаталния час на угнетителят, който, като от небивал ураган, от невидена и нечувана халетина, бе понесен от паническо бегство, както из другите краища на отечеството ни, тъй и из нашия край, сред силата и нашествието на освободителя (…)

И тъй, слушайки от младежите граждани, често повтаряните думи: „не знаем какъв е бил града в турско време, а и нема описано, за да се прочете и види, какво е станало освобождението му и какво е правено и преживено около това време“, от една страна; и от друга – имайки предвид доста напредналата си възраст – в мене скромният Дупнишки гражданин, при всичкото ми съзнание, че тая работа не е по силите ми – се породи едно влечение, щото ако не нещо от по-далечните времена, то поне нещо от онова, което през мои дни е било и което лично с очите си съм видел, преживел и научил от очевидци и активни участници в станалото и преживеното – да опиша и отпечата в книга, като спомен за от епохата на нашето време, през тежкото и мрачно робувание, с убеждението, че уважаемите читатели ще бъдат снизходителни в критическата си оценка, към грешките и непълнотиите, които би срещнали в тъй скромният и непретендиращ на литературна стойност труд. Още повече като имат предвид: че и целта ми не е да пиша пълна история, а да предам на кратко, както казах и по-горе, това: което е било, което е станало и преживено в мое време, за да не отиде заедно с мене в гроба, който вече ми предстои, и по такъв начин да бъде и то загубено от знанието на потомството, или пак мъчно издиримо от бъдащия историк.