Описание

На 29 декември 1879 г. народната певица от с. Рила Мария Павлова изпява юнашката песен "Черный арапинъ убиваетъ царя Константина, при посредствѣ старой бабы" пред руския славист проф. Владимир Качановский.

Сонъ сонила царица Елена:
На сонъ и се небо предвои́ло,
Дробни дзвѣзде по земля паднаа,
А мѣсяцъ у керви утана,

А дзвѣзда е тевно утавнáла.
— Емъ станува, емъ сонокъ кажýва:
«Ой ле, цару, цару Костадину!
Какво язе сонъ видѣла!
На сонъ ми се небо предвои́ло,

А мѣсяцъ у керви утана,
Я дзвѣзди-те на земня-та попадаа,
А власи-те далекъ пребѣгнаа,
Далекъ, далекъ у славна Русія;
Тамъ имъ е дѣдина и стари́на».

Проговóри царо Костадино:
«Э ты-зе-ка царице Елено!
Това те се наше царство узети.
Е-те оттамъ една стáра баба —
Ему дáде дервена калечка:

«На ти, сиеу, дервена калéчка,
Да побѣ́дишь тія клети Турци»;
Костадино тія лѣпо вели:
«А оттýва стара баба!
Язе имамъ среберна калéчка,

Та неможемъ Турци да побѣдимъ,
А камо ли съ дервена калечка».
Та си слезна тая стара баба,
Та си слезна долѣ на дворове
И тамъ е заплака.

—Е-те отадъ церна Арапина;
На баба се вѣрно покорило:
И си зема дервена калечка,
Та погуби́ царо Костадино
И пороби́ царица Елена;

— Синове имъ далéкъ пребѣгнаа,
Далекъ, далекъ у славна Русія. —
— Два ми сина царство зематъ. —