Стара Дупница

Кратък ръкописен текст на видния политически деец Сотир Янев (Дробачки) за родното му село Стоб и за рода му.

Години преди освобождението на България най-напред баща ми, като две-три годишно момченце, е бил доведен от майка му в мойто родно село. Тук баба ми Ната се е поженила втори път за дедо Стоимен Дробача, който е имал хаван за резани на (не се чете) и е дал фамилно име и прекор на баща ми. Баща ми е слезъл от с. Бистрица, махала Ръсово, високопланинско село, по онова време разпръснато сред планинските Рилски склонове колиби, населени с българи колибари, които са имали и имат завещание от вековете - да копнеят за полето и равнините. Не след дълго време майка ми като пет-шест годишно колибарче - момиченце, от друга махала - Дреново в Бистрица, е било заведено от вуйчо му Иванча Димитров пак в мойто село. Тук те са отраснали, и тук съдбата ги е съчетала за работа, труд и грижи, тук моите родители са разкрили пред света тайната на своите прости сърца - родили са ме. Тогава баща ми е бил беден ковач, макар и мускулест младеж. Върху неговата железна наковалня, под мощните удари на чука, са пращели искрите на пламтящи палечници, на брадви, коларски гривни и други селски земледелски пособия. Това нещо не ми е разказвано като приказка, това аз сам видех с моите детски очи.

Ковачницата се намираше срещу старата кръчма на Иванча Пандев, до яза, чиито води въпреки камъните на Пандевата воденица ние (не се чете) недалече от ковачницата, на "долния сокак". Една северна стаичка и една тъмна кухничка, прилепени до топалските маази, това беше малкия дом на моите родители, за които сигурно са плащали неголем наем. Най-хубавото в този наш сиромашки дом беше, че имаше прозорци към улицата и една площадка пред изходната към пътя врата, откъдето се виждаше ковачницата на тате. Не съм бил повече от 3-4 години по това време, но помня добре, че от тази площадка аз виждах често баща си, младият ковач, който, запретнал ръкави, в кожена престилка с презрамки, бързо да отива към яза, да заорава у водата, да калява искрящето железо.

300 страници от неиздавания фундаментален труд на Йордан Еленин за особеностите и развитието на дупнишкия говор. Съдържа кратки историко-географски и етнографски бележки, сведения за говора, границите на говора, вътрешнодиалектните му различия и характеристики на подговорите и речник на думите. Езиковедският труд е резултат от 15-годишната работа на Йордан Еленин, а останалата част от речника се съхранява в Дупнишкия Исторически музей. Засега ръкописът с повече от 2000 страници е на разположение на гражданите в музея.

„Краеведските изследвания са част от културно-историческото наследство на многовековната българска държава, съчетаващи историята, езика, фолклора, преданията и целия народен бит. В тях се вписва и Дупнишкият край, разположен на вековния кръстопът между Тракия и Македония. В безсмъртната книга на народната памет ечат гласовете на нашите предци, записали кървави страници във вековната летопис на страдалния български народ. Тази историческа памет е светилник в тъмния тунел на вековете. Угасне ли светилникът, угасва и народът.."

Дупнишкият говор обхваща изцяло територията на бившата Дупни-шка околия, като следи границата й. Дори може да се каже,че територията на околията е следяла точно говора, обхващащ селищата между Рила, Верила, Конявската планина, Влахина, Осогово и Благоевградските възвишения.
Говорът включва Горно Дупнишко поле, Долно Дупнишко поле.областта Разметаница, Рило-Кочериновското поле /Рилското корито/, в чиито райони всъщност битуват и отделните подговори.

Дупнишкият говор граничи на североизток със самоковския говор, на северозапад с радомирския, на запад с кюстендилския и на юг с благоевградския говор, като в допирните си точки изпитва влиянието им и има с тях някои общи черти...

Кратка информативна научна статия на гл. ас. Иван Стоилов Хаджийски за историята на наименоването на квартали, улици и площади в Дупница през 20. век.

През 1880 г. дупнишките първенци основават първата благотворителна организация в града, вследствие на уголемения брой бежанци от Македония, забегнали в свободното Княжество заради Руско-турската Освободителна война и Кресненско-Разложкото въстание.

Целта на Дубнишкото благодетелно дружество е: материалното подпомаганье, без разлика на вера и народност на всичките бедни бежанци пострадали от последните събития на войната и настоящему жители на Дубницкий окръг.